1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Провал на САЩ в Ирак

8 юни 2006

Америка ще плаща. Буш се провали в Ирак. Който рухне морално, не може да победи и военно. Това са уводните тези на Матиас Нас в Ди Цайт – тази статия сме избрали за наша тема на седмицата:

https://p.dw.com/p/Atjy
Снимка: AP

Смъртните актове в Ирак се печатат все по-бързо. Само в края на миналата седмица убитите бяха 80: застреляни край уличните заграждения, изблъскани от автобуси и убити навън, разкъсани от взрива на атентатор-самоубиец. 80 за два дни, близо 4000 от началото на годината. Ирак затъва в анархия. Онези, които дойдоха като освободители, които искаха да установят върховенството на правото вместо деспотизма на Саддам Хюсейн, сега губят морален авторитет пред хората в Ирак, пред гражданите у дома си и пред целия свят. Контрол губят не само отделни войници, както обичат да се изразяват във Вашингтон – междувременно цялата политика на САЩ за Ирак е излязла изпод контрол. Само през тези дни срещу войските на САЩ се отправят обвинения за цели три престъпления: за кръвопролитията в Хадиса, в Исхаки и в Хамандия, където войници на САЩ с повод или без повод са причинили смъртта на цивилни граждани. Не е ли логично при това положение, че иракчаните кипят от гняв? Новият министър-председател Нури ал-Малики, избран под закрилата на американците, остро критикува безогледността на своите закрилници по отношение на гражданското население. У самите американци пък по разбираеми причини се разбуждат спомените за Ми Лай, където през 1968 бяха убити 500 цивилни виетнамци. След Ми Лай войната във Виетнам беше изгубена, защото избиването на селяните изцяло деморализира тила на американците. След Хадиса едва ли може да бъде спасена и интервенцията в Ирак, защото който не устои морално, няма сили да победи и военно. И Джордж Уокър Буш сякаш го усеща. Кога ли иракският премиер ще покаже ясно на американците, че са вече нежелани в страната му? Днес ал-Малики казва, че нападенията срещу цивилни граждани ще се отразят на решението колко дълго ще останат войските на САЩ в Ирак. Джордж Уокър Буш е изправен пред алтернативата: оставане в Ирак с риска да затъне още по-дълбоко в тресавището или изтегляне с риска да предаде страната в ръцете на беззаконието и откритата гражданска война. Дали обаче президентът на САЩ действително има избор? Ако не иска да изтърве инициативата и да се превърна в марионетка на събитията, той още тази година трябва да започне с изтеглянето на войските. Това изтегляне ще трае дълго и ще мине през различни етапи, но сигналът трябва да бъде подаден сега. Защото и друг конфликт – около ядрената програма на Иран – показва, че Джордж Уокър Буш е изгубил много от политическата си енергия. Най-радикалните сили в Иран и държавният глава Ахмадинеджат, който отрича холокоста, очевидно си правят сметката, че американците няма да позволят на своя президент втора авантюра в Средния Изток. Техеран не признава на Буш заслугата, че го освободи от главните врагове – от Саддам в Ирак и от талибаните в Афганистан. Режимът в Иран само ще се радва, ако американците оставят зад гърба си две тъй наречени “провалили се държави”. Буш искаше да наложи свобода и демокрация в ислямския свят. Но задействаната от него американска военна машина, която може да спечели всяка битка, обаче в крайна сметка губи войните, най-вероятно само ще ускори възхода на Иран като главна регионална сила. А това е доста безутешен извод.