Проверка за зрялост на международната общност

Суданският президент Башир се смееше и танцуваше пред своите привърженици в Хартум. Но пресилената му радост изглеждаше неестествена - нищо чудно, предвид явния му стремеж да игнорира заповедта за арест на Международния наказателн съд. Истината е, че посланието от Хага достигна своя адресат: Башир не е повече суверенен държавен глава, а издирван престъпник, на чиято съвест тежат 300 000 човешки живота.

Никога досега международен съд не се беше осмелявал да издаде заповед за арест срещу един действащ държавен глава. Както бившият сръбски президент Милошевич, така и либерийският диктатор Тейлър бяха изправени пред извънредни съдилища едва, след като бяха свалени от власт. В случая Башир Международният съд за пръв път нарушава принципа, че действащите държавни ръководители се ползват с имунитет в чужбина.

По пътя към нов международен правов ред

Ограничаването на държавния суверенитет чрез международното задължение за спазване на човешките права достигна своята кулминация. Никой държавен насилник не може повече да се чувства сигурен. Това е огромен напредък по пътя към международен правов ред, недопускащ повече политици, които нареждат на своите сатрапи да мъчат, изнасилват и убиват. Само че каква е политическата полза от това?

В отговор на решението на съда Башир обяви 13 хуманитарни организации за "маша на колониализма" и ги изгони от страната. Това е тежък удар за злощастното население в кризисния регион Дарфур. Така че поне на първо време заповедта за арест на Башир не облекчава, а напротив - усилва страданията на хората в Дарфур.

Изход от дилемата

Първият вече се обсъжда във Вашингтон - използването на заповедта за арест като залог в една политическа сделка: заповедта ще бъде отменена, ако Хартум сключи мирно споразумение с бунтовниците в Дарфур, а Башир не се кандидатира на предстоящите тази година президентски избори.

Статутът на Международния съд позволява такава сделка в името на мира. Само че тя е малко вероятна: докато суданският президент знае, че има подкрепата на Китай, Африканския съюз и Арабската лига, той едва ли ще прояви склонност да отстъпи.

Затова е за предпочитане вторият път: Западът предприема всичко възможно за повишаване на натиска върху Судан. Онези 108 страни, подписали договора за създаването на Международния съд, се задължиха да оказват най-пълноценно сътрудничество на съдиите.

Ако те сторят това, възможностите за маневриране на Башир ще бъдат силно ограничени. Специална отговорност имат постоянните членове на Съвета за сигурност САЩ, Китай и Русия, въпреки че все още не са се присъединили към споразумението за Международния съд: тъкмо те бяха онези, които възложиха на съда да санкционира престъпленията в Дарфур.