Проди в Анкара
16 януари 2004Реклама
Романо Проди бе посрещнат като държавен глава: военни почести, червен килим, музика. Проди насърчи домакините си да продължават по поетия път, демонстрирайки по този начин, че ЕС държи на обещанието си да приеме един ден Турция като пълноправен член.
Турция се е доближила до общността, заяви той, хвалейки подетите реформи. От друга страна обаче той даде да се разбере, че тези реформи трябва да бъдат наистина за доброто на хората, институциите и икономиката, ако Турция иска да постигне заветната цел.
Бариерите, които Анкара трябва да преодолее са много. Преди всичко турците трябва да се откажат от досегашните си максималистки искания. Първото изпитание в това отношение ще бъде уреждането на кипърския проблем. Без отстъпки планът на генералния секретар на ООН Анан за бъдещето на острова не може да се осъществи. Това би означавало, че на 1 май Кипър, без турската северна половина на острова, ще стане едностранно член на ЕС, а Турция ще се окаже в положението на окупатор на една страна-членка на общността. Днес вече не става въпрос доколко е било оправдано турското нахлуване на Кипър преди 30 години. Факт е, че световнополитическото положение се промени в ущърб на Турция и тя трябва да отчете реалистично това.
От известни проблясъци на разум, що се отнася до кипърския проблем, са обхванати междувременно върховите ешелони на армията и водача на кипърските турци Рауф Денкташ. Тези сигнали са повод за оптимизъм в Европа.
Домашните задачи, които Турция има още да свърши, целят постигането на така наречените копенхагенски критерии от 1993. Тези критерии затварят всяка пролука между претенции и действителност що се отнася до демокрация, човешки и малцинствени права. Тук става дума на първо място за кюрдите, подлагани на всевъзможни репресии, а не малко от тях - излежаващи дълги затворнически присъди.
ЕС трябва да продължи да насърчава демократичните промени в Турция, но без да търпи никакви отклонения от поетия път. Турците трябва да проумеят, че европейските ценности и норми са валидни за всички стари и нови страни-членки на ЕС. Онези в Европа пък, които отхвърлят турското членство поради религиозни причини, нарушават именно универсалния характер на тези ценности и норми, целящи да предотвратят издигането на нови стени между пората и държавите.
Турция се е доближила до общността, заяви той, хвалейки подетите реформи. От друга страна обаче той даде да се разбере, че тези реформи трябва да бъдат наистина за доброто на хората, институциите и икономиката, ако Турция иска да постигне заветната цел.
Бариерите, които Анкара трябва да преодолее са много. Преди всичко турците трябва да се откажат от досегашните си максималистки искания. Първото изпитание в това отношение ще бъде уреждането на кипърския проблем. Без отстъпки планът на генералния секретар на ООН Анан за бъдещето на острова не може да се осъществи. Това би означавало, че на 1 май Кипър, без турската северна половина на острова, ще стане едностранно член на ЕС, а Турция ще се окаже в положението на окупатор на една страна-членка на общността. Днес вече не става въпрос доколко е било оправдано турското нахлуване на Кипър преди 30 години. Факт е, че световнополитическото положение се промени в ущърб на Турция и тя трябва да отчете реалистично това.
От известни проблясъци на разум, що се отнася до кипърския проблем, са обхванати междувременно върховите ешелони на армията и водача на кипърските турци Рауф Денкташ. Тези сигнали са повод за оптимизъм в Европа.
Домашните задачи, които Турция има още да свърши, целят постигането на така наречените копенхагенски критерии от 1993. Тези критерии затварят всяка пролука между претенции и действителност що се отнася до демокрация, човешки и малцинствени права. Тук става дума на първо място за кюрдите, подлагани на всевъзможни репресии, а не малко от тях - излежаващи дълги затворнически присъди.
ЕС трябва да продължи да насърчава демократичните промени в Турция, но без да търпи никакви отклонения от поетия път. Турците трябва да проумеят, че европейските ценности и норми са валидни за всички стари и нови страни-членки на ЕС. Онези в Европа пък, които отхвърлят турското членство поради религиозни причини, нарушават именно универсалния характер на тези ценности и норми, целящи да предотвратят издигането на нови стени между пората и държавите.
Реклама