Продължава спорът около новата иракска конституция

Проектът за иракската конституция трябва да бъде представен идния понеделник. Представителите на различните национални групи спорят обаче все още по важни въпроси като федералната структура на страната, ролята на исляма в правосъдие и законодателство, правата на жените и на етническите малцинства. Все още не е ясно как и дали въобще ще бъде постигнат консенсус между представителите на сунити, шиити и кюрди. САЩ, отговорни за Ирак в ролята си на окупационна сила, не пропускат възможност за оказване на натиск. Те се застъпват за решаването на централни проблеми като ролята на жените например, но най-вече за бързото изготвяне на проекта за основния документ на иракската държава, който за да бъде поставен на референдум в средата на октомври, трябва да е готов най-късно в понеделник. След окачваното от САЩ “Да” за иракската конституция, в края на годината ще се проведат избори за ново иракско правителство. Започнатото от американците демократизиране на страната ще бъде по този начин успешно завършено, поне от институционална гледна точка.

Американското правителство се надява, че чрез изграждането на демократични институции ще съумее да подлее вода на иракските бунтовници, което от своя страна ще създаде предпоставките за скорошното частично изтегляне на американските войски от Ирак. Възможно ли е обаче това? Нито първите свободни избори, нито укрепването на президент и правителство чрез нов парламент съумяха да принудят бунтовниците към отстъпление. Точно обратното: Подмолните действия стават все по-брутални, жертвите все повече. Защо за решаването на този проблем би спомогнало приемането на нова конституция, си остава тайната на Буш, Райс и Ръмсфелд.

Дори и да приемем, че американската стратегия ще бъде овенчана с успех, налице са сериозни съмнения. Със сигурност може да се каже още днес, че в една ислямска държава като Ирак религията ще играе основна роля в законодателство и правосъдие. От значение е единствено дали ислямът ще изкорени демократичните елементи от текста на новата иракска конституция. Един от тях е въпросът за правата на жените. Ролята, която ислямът отрежда на женската част от населението, е само отчасти в съотвествие с представите за модерна демократична държава.

Женският въпрос е важен, но би било грешка усилията да се концентрирата единствено върху него. Много по-важно за прекратяване на войната в Ирак е решаването на спора около федералната структура на страната. Кюрдите и шиитите искат да погребат централната държава от времето на Садам Хюсеин, поделяйки си определени територии на страната. Кюрдите предявяват претенции към петролния град Киркук, който те искат да присъединят към автономния си регион в северната част на Ирак. Също шиите искат да направят богатия на петролни залежи Юг част от автономен шиитски регион.

На пръв поглед това изглежда като действащ федерализъм. В действителност обаче този процес крие безброй опасности. Кюрдите и шиите, които явно не проявяват интерес към дългосрочно запазване единността на държавата, лишават сунитите от възможността да вземат участие при разпределението на националното богатство. Факт е, че проектът за новата иракска конституция не съумява да интегрира сунитите. А без тях е невъзможно постигането на траен мир. Конституция, изготвена от кюрди, шиити и американци, няма да доведе до край на насилието. Точно обратното: тя би могла да доведе до още по-сериозни конфликти в целия регион.