“Пропаднало пречистване”

Специалната парламентана комисия, ръководена от бившия агент на Секуритате Дан Войкулеску трябва до 21 март да провери, дали румънският президент Траян Бъсеску е нарушавал сериозно конституцията на страната. Парламентът откри по този начин една продължителна процедура, която в крайна сметка да доведе до референдум по отстраняването на Бъсеску от поста му на държавен глава. По състава на комисията може да се съди за очаквания резултат: петима от 15-те членове са от бившата комунистическа партия, двама са от дясноекстремистката партия за Велика Румъния и един е от Консервативната партия на Войкулеску. Какво ще е поведението на тримата депутати от националлибералната партия на премиера Търичану не се знае, като се има предвид постоянните схватки между Търичану и президента Бъсеску. Най-вероятно е, неутрално поведение да имат двамата депутати от партията на унгарците и на националните малцинства. Консервативната демократическа партия, която подкрепя Бъсеску, отказа да номинира свои представители за комисията, която ще се опитва да свали държавния глава. Ако тази Комисия установи, че президентът е нарушавал конституцията, то обвиненията трябва да бъдат потвърдени от конституционния съд и чак после е възможно да се свика референдум по отстраняването на Бъсеску от власт.

Войкулеску има редица стари сметки за разплащане с президента Бъсеску. Дори само приемането на партията на Войкулеску в в националнолибералната –консервативна правителствена коалиция, президентът окачестви като “неморално”. През лятото на миналата година председателят на Консервативната партия Войкулеску беше разобличен от Националния Съвет за изследване на архивите на Секуритате като бивш агент на комунистическите тайни служби. Войкулеску беие още по времето на президента Чаушеску един от най-богатите хора в румъния и в момента управлява медийна империя, която използва за личните си политически цели Президентът Бъсеску, който се опитва да издейства отварянето на архивите на Секуритате, беше обвинен от Войкулеску, че бил инициатор на истерична кампания. Поради съпротивата на президента се провали и номинирането на Войкулеску за заместник министър-председател.

Целта, да се отстрани от власт омразния президент, обединява бившите комунисти и агентите на секуритате, националистическата партия на Вадим Тудор, консервативната партия на Войкулеску, както и различни кръгове от сивата сфера между икономиката и политиката, които се стремят към старите времена, когато все още бяха недосегаеми за правосъдието. След смяната на правителството през есента на 2004 тръгна един вид “антиреволюция”, която не е толкова политически мотивирана, колкото от страховете на корумпирани и мафиотизирани политици пред съдебната власт. Вярно е, че преди последните избори части от румънската олигархия искаха ново правителство, но не и истинска правова държава, която да им пречи на гешефтите. Повече от президента, неформалният алианс срещу Бъсеску мрази партийно-независимата правосъдна министърка Моника Маковей. Нейната стратегия за възспиране на корупцията и за стимулиране на реформата в съдебната система, която беше подкрепена от Бъсеску срещу съпротивата на правителството, беше основната причина за това, че Румъния все пак беше приета в ЕС на 1 януари 2007 година независимо от значителните опасения от страна на общността. Моника Маковей създаде агенция за борба срещу корупцията и прокара строги проверки на имущественото състояние на политици, съдии и държавни служители. Благодарение на това през 2006 година бяха повдигнати обвинения в 127 случай за корупция в особено големи размери. Почти всяка мярка на Маковей се натъкваше на острата съпротива на парламента и съдийството, а понякога и на правителството.

Силата на президента Бъсеску почива на популярността му сред народа. На въпрос, как биха гласували при евентуален референдум за отстраняването му от длъжност, 65% заявиха наскоро,че биха гласували против. Бъсеску има контакт с народа, той е енергичен и има амбицията и волята да изрие авгиевите обори. Това не е безопасно начинание и същевременно е равнозначно на признание, че самопречистващите сили на парламентарната система в Румъния са недостатъчно силни.