Протести на босненските сърби срещу върховния международен представител в Босна

Според новия регламент занапред при гласувания в централното правителство условието за “ етнически кворум “ се смята за изпълнено още с присъствието на само по един представител от трите народностни групи . Така за сърбите ще бъде по-трудно да спъват укрепването на централното правителство. “ Указът на върховния международен представител е посегателство срещу компетенциите на Република Сръбска” , заяви на протестен митинг министър-председателят Милорад Додик. Някои демонстранти носеха плакати , на които върховният представител Лайчак биваше окачествяван като диктатор.Други издигаха портрета на руския президент Путин , който поради съпротивата му срещу независимост на Косово бива превъзнасян от някои сърби като ангел-хранител.Паралелно парламентът на Република Сръбска се събра на извънредно заседание и призова силите гаранти за изпълнението на Дейтънските споразумения да анулират декрета на Лайчак.Преди това сръбският министър-председател Войслав Кощуница говори за “ политика на насилието.”На тази намеса на белградския премиер Сараево реагира извънредно остро.Представителят на босненско-хърватското президентство Желко Комсич заяви , че Кощуница не трябвал да се захваща с Босна , защото в противен случай щял “ да си счупи ръцете и носа.”Правителствен говорител в Белград заяви , че не може да понася “ примитивна и войнствена риторика” и че Сърбия като една от страните гаранти за съблюдаването на Дейтънските споразумения имала правото да взима становище.Сръбският президент Тадич наля допълнително масло в огъня заявявайки , че териториалния интегритет на Босна е неприкосновен , но че процедурите за взимане на решения в централното правителство в Сараево трябвало да се променят само чрез съгласието на всички народностни групи в Босна.

Кризата в босненската държавна формация е добре дошла за Белград Тази криза Белград използва за да обърне внимание на западната общественост че в Босна и в Сърбия се мери с различен аршин , т.е ,че докато Западът работи за отделяне на Косово от Сърбия , между другото и с аргумента че трябвало да се зачита волята на албанското мнозинство , същото това право не се отрежда на сърбите в Босна.

С отделянето на Косово действително се загърбва един принцип на европейската политика за Балканите , според която бившите югославски републики не трябва повече да бъдат разделяни според етнически критерии.Така погледнато “босненската карта” е един от последните козове на Белград в дипломатическата борба за Косово.