Против бойкота на Олимпийските игри в Китай

МОК с право е против бойкота, но същевременно не изпълнява и задълженията си към Китай.

Който е гледал по телевизията от Китай старта на олимпийския огън, най-много да е забелязал, че китайският шеф по организацията Лю Чи изглеждаше доста объркан. Китайската държавна телевизия не показа, че точна зад гърба на Лю изникна демонстрант.

Твърденията за пряко предаване на отговаряха на истината

Всъщност предаването се забавяше с 45 секунди, за да има цензурата достатъчно време на разположение. Който в Китай е имал възможността по-късно да гледа по сателита новините на БиБиСи, е видял празен, черен екран по темата протести срещу Олимпийските игри. А и интернет в Китай тези дни е особено бавен и връзката лесно се разпада. Щафетата с олимпийския огън като символ на хармонията, Олимпиадата в Китай като мечта за целия свят - лозунгите, издигани от организаторите тези дни звучат като подигравка в светлината на събитията:

насилие и ответно насилие между тибетци и китайци,

агресивна риторика и от двете страни, все нови и нови искания за бойкотиране на Олимпиадата, затварянето на Тибет за чуждестранните журналисти и туристи, всичко това навежда на извода, че плановете на Народната република да се представи на Олимпийските игри като модерна и открита към света нация, ще претърпят провал. Пекинската пропаганда представя допусканите в съобщенията на западните медии грешки за целенасочена и напълно съзнателна антикитайска пропагандна кампания. Тези настроения срещат обществен отзвук в Китай, защото

продължаващи от поколения насам комплекси за малоценност сред народа се възбуждат от смесването им с националистически чувства.

Ако действително се стигне до олимпийски бойкот, тези чувства вероятно ще забушуват още по-силно. А това не би била добра вест за света, защото междувременно Китай е твърде важен, за да може да се мислия за изолирането на страната.

Международният олимпийски комитет МОК се изказа против бойкота, естествено дори само заради това, че игрите са сделка за милиарди, от които се ползва самият МОК. Същевременно обаче е също така вярно, че бойкотите през 1980 и 1984 г. не предизвикаха никакви положителни резултати. Като се изключи, че две поколения спортисти бяха измамени по отношение на плодовете на усилията им, продължили с години. Не по-различно би било и през 2008 г.

Бойкотът само би засилил нацинализма и изолацията на Китай,

без да помогне на нито един тибетец. При все това неразбираемо остава, защо ръководството на МОК е така безлично в коментраите си за кризата в Тибет? Натрапва се усещането, че МОК се проваля при решаването на задачата, която сам си е задал: да припомни на китайското правителство, че игрите им бяха дадени само предвид на уверенията, че положението с правата на човека в страната ще се подобри. Макар и МОК да е само спортна организация, представителите му са длъжни в този особен случай да действат и извън ролята си на спортни функционери.