Професионализацията на армията – необходимост, същност, перспективи

ще влязат едва половината от тях. В рубриката «Евроатлантически седмичник» Георги Папакочев се спира върху необходимостта час по-скоро този проблем да бъде решен:

През 2008 година ще има 111 хиляди годни за военна служба наборници, за които няма да има места в казармите. Не е ясно какво ще правят всички тези младежи в най-активната си възраст, при положение, че законът ги задължава да станат войници, а армията не може да ги приеме. От друга страна българските въоръжени сили вече са длъжни да изпълняват съвършено нови мисии и задачи, за които се изисква тяхната пълна професионализация. Въпреки това половината от щатовете за кадрови военослужещи досега са непопълнени.

Според началника на Генералния щаб, ген. Никола Колев въпроса за промяната условията на наборната военна служба е политически и парламента трябва да реши необходима ли е някаква подготовка на младежите. Военен номер едно смята, че армията трябва да бъде изцяло професионална, а подлежащите на военна служба младежи е нужно да преминават известна форма на подготовка за противодействие на съвременните опасности, като терористични актове, природни бедствия, аварии и други.

В приетия в края на 1995 година Закон за отбраната и въоръжените сили за първи път в бългрската история се създава възможност за набиране на кадрови войници. В управленската програма на сегашното правителство изобщо липсват понятия, като ”професионализация на армията”. В проекта за Стратегическия преглед на отбраната, който предстои да бъде гласуван в парламента, също липсва категоричното изискване за пълно преминаване към професионална армия. Едва в приетата от правителството през 2002 година "Бяла книга” за отбраната се изтъква, че кадровата военна служба е избор без алтернатива.

”Без алтернатива”, но и без закон, което означава поредната главоблъсканица за десетки хиляди български младежи, чието военно положение продължава да бъде неуредено.

Според началникът на отдел ”Личен състав” на Генералния щаб полковник Динчо Карамунчев, три били обсъжданите варианти. Те са толкова показателни за начина на разсъждение на военните, че си струва да бъдат споменати.

Първият вариант бил, казармата да стане 45 дни. За този месец и половина защитниците на родината щели да овладеят основните войнишки умения и да бъдат подготвени за действия при кризисни ситуации. Но дори и за най-незапознатите с реалностите в българската казарма е ясно, че подобни намерения биха били единствено губене на време за армията и наборниците, неразумно харчене на средства и нулев практически резултат.

Особено циничен е втория обсъждан вариант – в казармата да влизат само хора поне с основно образование, а полуграмотните да бъдат изключвани от списъците на наборниците. Дори повече – тези с основно образование да служат един месец, а вишистите – три месеца!

Известно е, че 50 на сто от десетките хиляди "излишни" сега момчета са абсолютно неграмотни или с по-малко от основно образование. Това са главно роми, които навремето служиха в транспортните и строителни войски, като мнозина от тях там за първи път в живота си лягаха на чаршаф и се хранеха по три пъти на ден. След закриването на въпросните поделения стана почти сигурно, че те никога повече няма да влязат в казармата.
Възниква въпроса- справедливо ли е умните младежи да набиват крак , а неграмотниците да си живеят живота и на практика да повишават процентите на престъпността в страната? За образованието на един вишист в България отиват десетки хиляди левове, а в чужбина вложените в него средства достигат стотици хиляди евро! Военните обаче са категорични: Войската не е дом за бавноразвиващи се, не можем да поверим съвременно оръжие в ръцете на момче, което дори не знае да чете на български!

Третият вариант бил при доказани заболявания наборниците да бъдат освобождавани веднага от военна служба, а не с години да бъдат влачени и отлагани от нея.

В страните-членки на НАТО преминаването към професионална армия е безспорен факт. Държави като Чехия и Полша приеха съответното законодателство, което през следващите година-две ще превърне въоръжените им сили в напълно кадрови. По принцип нормативната уредба в България позволява преминаването към професионална войска, но все още липсва специален закон за това.

А приемането му става належащо, доколкото наборната военна служба въобще не съответствува на съвременното пазарно стопанство и е остатък от годините на студената война. Относителните разходи за обучение на наборната армия са значително по-високи. Времето за обучение и времето за използване в най-добрия случай са равни. А професионалният войник се обучава еднократно, специализира се и има възможност по-дълго време да служи във Въоръжените сили. Изводът е, че от икономическа гледна точка, професионалната армия излиза по-евтино.

Така професионализирането на БА се превръща в неотложна задача, която следва да бъде решена в спешен порядък. Засега, обаче е неясно дали политици и военни си дават реална сметка за това.