Процесът срещу бившия югославски президент Слободан Милошевич продължава

Напънала се планината, та родила мишка. След като съдиите в процеса срещу Милошевич в понеделник бяха оповестили, че смятат да подложат на радикална преоценка по-нататъшните си действия, всички очакваха да се случи нещо по- съществено. Резултатът обаче е скромен: оповестено беше ,че процесът ще продължи идната сряда , но само седем дни по-късно ще бъде прекратен до края на месец август. Обмисляло се освен това, дали на обвиняемия да не се придаде един служебен защитник.

С две думи - работата е повече от половинчата, защото в края на месец юли и без друго щеше да започне лятната почивка на съда, а дотогава Милошевич едва ли щеше да се яви повече от един път, защото дните, в които той посещава заседанията са от понеделник до сряда. Но по-важното в случая е, че съдът не посмя да вземе решение, дали обвиняемият е способен да участва в заседанията. Решено беше единствено, преди следващото заседание да се провери, дали здравословното състояние на Милошевич допуска участието му в съда... А това не е нещо ново. Трибуналът в Хага разполага и с писмено потвърждение, че състоянието на Милошевич се влошава сериозно всеки път, щом е подложен на стрес. А това се случва при всяко негово появяване в съдебната зала. Очакваното решение - за което настояваше и представителят на обвинението Джефри Найс - всъщност беше - да се установи, дали - при тези обстоятелства - Милошевич изобщо е в състояние да заседава повече. Нерешителността на съда обаче го поставя в клопката на зависимостта - Милошевич ще има възможност да отлага съдебните заседания всеки път, когато кръвното му налягане се повиши.

Обяснимо е, че съдът е особено предпазлив и внимателен тъкмо спрямо Млошевич, защото не иска да дава храна на неговите обвинения, че ставало дума за показен процес с предизвестен край. В същото време обаче съдът гледа да не излезе така, че осъжда дребните риби, а истинскте виновници за престъпления- пуска ненаказани. Поради това съдът не може да допусне исканията, Милошенич да бъде осъден на всяка цена. В случая съдиите не бива да се ръководят и от правилото, че трябва да се върви напред, след като вече е инвестирано толкова време и енерегия в този процес. В Хагския трибунал трябва да прозвучи правото - и то според онези принципи, които обвиняемият е отказвал да прилага спрамо жертвите си. В последна сметка това би могло и да означава, че Милошевич може да се отърве ненаказан, ако продължаването на процеса се окаже невъзможно поради принципите на хуманността.

Тази перспектива никак не е радваща, затова пък е последица и необходимост от гледна точка на правовия ред. Даже и да бъде придаден служебен защитник на Милошевич, това едва ли ще промени нещо в хода на самия процес. Защото още отсега е ясно, какво ще е първото действие на въпросния защитник - да внесе молба за отлагане и прекратяване на заседанията, поради лошото здравословно състояние на клиента му. А с това всичко пак започва отначало.