Процесът срещу Саддам в Ирак не е обикновено криминално производство

Бившият иракски диктатор Саддам Хюсейн едва ли се е изненадал от предложението на прокуратурата той още трима от най-близките му сътрудници да бъдат осъдени на смърт. Самият Саддам многократно го беше предричал в съдебната зала, твърдейки, че САЩ и техните иракски помагачи са предрешили процеса с цел да екзекутират законния президент на страната.

Независимо от това Саддам изрече само едно саркастично “Така е то”, когато прокурорът произнесе пледоарията си. Диктаторът навярно усеща, че около него възниква все по-голям вакуум. Вярно, Саддам продължава да твърди, че е преживял толкова опасности, та сега щял да преживее без тревоги и процеса. Но всъщност единственото, което може да запази живота му е фактът, че този процес няма да е последният, а ще има поне още два. На това дело ставаше дума за избиването на 148 шиити в Дуджаил през 1982 година след предполагаемия опит за атентат срещу Саддам. Второто обвинение срещу бившия диктатор ще бъде повдигнато заради масовото избиване на десетки хиляди кюрди през 1988. Трети процес ще има заради кървавото потушаване на шиитското въстание след Кувейтската война. Тогава най-малко 100 хиляди шиити бяха брутално изклани.

Първият процес показа, че дори не е необходимо да се изнасят всички ужасяващи детайли, за да се докаже вината на Саддам и да му се наложи най-тежкото наказание. Това обаче означава, че много мрачни факти от десетилетията диктатура в Ирак няма да излязат на бял свят. А когато към това се прибавят недоверието, огорчението, отмъстителността и омразата, обновлението и обединението на иракското общество започват да изглеждат като химера. Страната обаче има нужда тъкмо от обновление и обединение. Така процесът срещу бившия диктатор придобива особен смисъл: става дума не само за наказването на Саддам, но и за разкриването на причините и извършителите на кръвопролитията по време на неговия режим.

Слава Богу, в Ирак вече се научиха да правят разлика между главните виновници и обикновените спътници на режима. Тъкмо поради това още в този първи процес прокурорът поиска няколко оправдателни присъди. Той очевидно добре разбира, че едно разцепване на обществото между двете групи – палачи и жертви – може да нанесе дълготрайни вреди. Защото и в Ирак, както във всички диктаторски режими, имаше милиони конформисти, при това особено много сред сунитите, които днес се смятат за жертва на демократизацията.

Важно е и още нещо: присъдата срещу Саддам ще бъде произнесена от иракски съд. Вярно, че – особено когато става дума за престъпления срещу човечността – обвинителите често припомнят за Нюрнбергските процеси. Но за разлика от Нюрнберг, процесът в Багдад – независимо от намесата на САЩ – не може да бъде определен като “правосъдие на победителите”. Тук просто самият Ирак може приключи една от най-кървавите глави в историята си.