Процесът срещу Ходорковски

Мъчителна е процедурата, която вече от няколко дни тече в задушната московска съдебна зала: с монотонен глас съдийката чете присъдата срещу Михаил Ходорковски и съдружника му Платон Лебедев. Чете по не повече от 50 страници на ден – целият текст на присъдата, дословно повтарящ текста на обвинението, обхваща 1000 страници. Присъда, произнасяна на части. Ако нещата продължават с това темпо, ще се нужни двайсет дни. Интересът на световната общност какъв ще бъде изходът от процеса, както и интересът на медиите ще угасне и вероятно точно това се цели. Привържениците на Ходорковски, които в първите дни все още демонстрираха пред съда, отдавна са изтласкани от милиционерите. Сега се виждат само паролите на онези, които настояват за строго наказание на “грабителя-капиталист”, такива са и информациите в държавните руски медии.

Съзнателното протакане е върхът на поредица от унижения, които обвиняемите са принудени да понасят от началото на процеса. От самото начало процесът се съпътства от произвол. Успоредно с това беше разбит концерна “Юкос”, Ходорковски, един от най-богатите хора в Русия, беше разорен, на адвокатите му се пречеше да действат. Допълнително бяха внесени промени в законите, за да бъдат те нагодени към политически желаното обвинение. Никой сериозно не вярва, че става дума единствено за укриване на данъци, измама и други престъпления. Руските власти можеха и трябваше да потърсят отговорност и от други представители на олигархията за безскрупулните приватизации през 90-те години, за нелегалното лично обогатяване, за изнасянето на милиони печалби в чужди банки. Безсрамното грабителство пред очите на държавата, вършено по времето на предшественика на Путин, Борис Йелцин, не е преодоляно с процеса срещу Ходорковски. Достойно за истинската правова държава щеше да е, случаите да се разследват политически непредубедено от юристи. В крайна сметка набързо забогатялите са само малцина, много са хората, които драстично са обедняли. Възмущението им, желанието за справедливост, за отмъщение дори е разбираемо. Удовлетворение можеше да им даде обективен процес, включително срещу замесените в безскрупулните приватизации държавни служители и политици.

Нарочен е обаче Михаил Ходорковски – бизнесмен, който не само е натрупал огромно богатство, а и е стопанисвал по модерен начин, превърнал е съсипаните държавни предприятия в концерн с международен авторитет. Дръзнал е да наруши пакта между богатите и властимащите, между икономическите босове и Кремъл. Намесил се е в политиката като противник на Путин, финансирал е независими партии и фондации. Ето защо властващите му отмъщават. Виновен в духа на обвинението, това беше ясно от първия ден на процеса. Правосъдието се превърна в доброволно оръдие на политиката и в крайна сметка вече е без значение дали Ходорковски и Лебедев ще бъдат осъдени на осем или пет години лишаване от свобода. Става дума за това те да бъдат заклеймени като пример. В този смисъл това е показен процес, липсват само обичайните някога насилствено изтръгнати самопризнания на унижените обвиняеми. Руското правосъдие е тежко заподозряно, че позволява да бъде политически инструментализирано. Реномето му е опетнено. Разклатено е и доверието в политиката на страната. Процесът още веднъж показва, че Русия все още е далеч от демократичната правова държава.