"Психологическа война" - заплахите на талибаните стават все по-сериозни

В северните части на Афганистан е относително спокойно. Битките на талибаните и други терористични групи се водят в далечните южни и източни части на страната. В северните части хората се опитват въпреки трудностите да започнат нов живот. Заплахите на талибаните да започнат нова офанзива не безпокоят хората. Доверието в силата на международните части и в собственото правителство е голямо. Нуралах, хлебар в Мазар-е Шариф казва:

“Талибаните само заплашват. Те няма да успеят да хвърлят в терор страната. Не разполагат нито с икономически, нито с военни средства.”

По същия начин мисли Реза, продавач на стъкларски изделия в центъра на града. Според него заплахите на талибаните са чиста пропаганда.

“Според това, което талибаните вършат, се нарича психологическа война. Те искат да сплашат хората, нищо повече не стои зад това.”

Хората в Северен Афганистан вече не могат да си представят, че талибаните ще се върнат на власт. Те смятат, че времето на мулах Омар и бойците му окончателно е свършило. Стотина километра по-нататък, в Кабул нещата изглеждат по-различни. Жителите на столицата по-дълго са били под властта на талибаните, отколкото хората в Северен Афганистан. Талибаните особено са ненавиждали градския им начин на живот. Според талибаните жените са олицетворение на греха. Мъжете в Кабул пък според техните представи са страхливи неверници, които позволяват жените им да работят наравно с мъжете. Самоубийствените атентати в Кабул демонстрират на хората, че талибаните не са напълно изчезнали. Последният атентат преди седмица в Баграм, недалеч от Кабул взе живота на 14 души. Тук хората приемат по-сериозно заплахите на талибаните. Мухамад Рафих, ученик във втори клас не иска война:

“Да си призная, наистина ме е страх. Надявам, се че талибаните няма да осъществят заплахите си.”

Страховете и надеждите на Рафих споделят мнозина в Кабул. Но те са преживели много и няма да се дадат на талибаните. Търговецът Абдул Квазим казва:

“Разбира се, хората се страхуват, но ние тук сме свикнали с войните, ще преодолеем и тази криза. В крайна сметка имаме армията и международните части също ни защитават.”

Търговецът от съседния дюкян казва:

“Не ме е страх от талибаните, те вече нямат никаква власт.”

Жителите на афганистанската столица се чувстват сравнително защитени под закрилата на афганистанската арбия и международните части. Но в южните и източни части на страната хората се тревожат, тук талибаните са част от делника. Не минава ден без военни нападения и самоубийствени атентати. Хората в Кандахар, например, не са се отървали от талибаните. В Хелман талибаните официално контролират четири града. В тези райони никой не се осмелява да подценява заплахите на талибаните. Никой не се смънява, че сблъсъците ще са тежки. В южните и източните части на Афганистан американските и британските части се смятат за заплаха. Абдул Рауф, жител на Кандахар казва:

“В Кандахар очакваме повече нападения на талибаните, а в селата очакват противоудари на американските и британските части.”

Празникът на червените лалета е далеч за Абдул Рауф. Той казва, че идущата пролет в Кандахар ще е червена, но лалета няма да има.