Путин и демокрацията

Една година преди оттеглянето си от властта, Путин разчерта игровото поле, на което две партии и двама президентски кандидати ще се борят за надмощие. Правилата на играта, диктувани от Путин, са такива, че радикалните десни и леви партии изобщо не могат да пристъпят до това поле. В близките месеци в Русия ще изкристализира двупартийна система, в която традиционната прокремълска партия Единна русия ще играе държавническата и консервативна роля, докато сформираната също така от Кремъл партия Справедлива Русия ще има за задача да привлече левите избиратели и да неутрализира старокомунистите.

Освен Единна Русия, на руската политическа сцена наистина има място и нужда от една втора силна партия. Комунистите, националистите на Жириновски и либералите са маргинализирани и на парламентарните избори през декември едва ли ще успеят да прескочат седемпроцентовата бариера.

Най-интересният въпрос е: дали двамата президентски кандидати, първите вицепремиери Дмитри Медведев и Сергей Иванов, ще се явят на президентските избори догодина като представители на две различни кремълски партии? Дали руският избирател ще се окаже изправен пред реална алтернатива?

Неотдавна Путин заяви, че няма да определя свой “наследник”, а ще стимулира конкуренцията между “кандидатите за наследството” си. Путин извършва едно предпазливо, “направляемо” разцепление в монолитния досега управляващ елит. Медведев и Иванов ще трябва занапред да полемизират един срещу друг, да създадат собствени предизборни щабове и да се борят сериозно за гласовете на избирателите. Медведев, който е председател на надзорния съвет на Газпром, може да черпи със шепи петродолари и да раздава подаръци на избирателите. Иванов пък може да се опре на не по-малко богатия оръжеен комплекс.

Двете кремълски партии вече са увлечени в остра конкурентна борба. В процес на разцепление е и законодателното крило. В предизборната борба председателят на Думата Гризлов оглавява партията Единна Русия, докато председателят на горната камара Миронов е начело на Справедлива Русия. Картината става още по-сложна и интересна, ако се хвърли поглед и върху разцеплението зад кулисите: двамата заместник шефове на президентската канцелария, Сурков и Сечин, са идеолозите съответно на Единна Русия и Справедлива Русия.

Медведев, Иванов, Миронов, Гризлов, Сурков и Сечин бяха смятани досега за главните фигури в петербургския екип на Путин. Сега обаче президентът ги разпределя между два тима. Какво цели Путин? Вероятно след оттеглянето си иска да остави равновесие на властта на върха на държавата, да няма повече само една силна фигура на върха. Възможно е следващият президент да бъде избран едва на втория тур. В парламента възниква политическа противотежест, но в контекста на “направляваната демокрация”.

Онова, което на Путин му остава да създаде, би бил един надпартиен пост, осигуряващ му позицията на върховен арбитър в бъдеща Русия и разкриващ възможност за евентуалното му завръщане на политическата сцена.