Путин напуска поста си, за да остане начело

Не всичко обаче е толкова розово, както изглежда, констатира в коментара си Инго Мантойфел от руската редакция на Дойче Веле.

Тази седмица отново ще проличи подчертаната слабост на руските властимащи към политическата символика: на 7-ми май, в сряда, след 8 години приключва президентството на Владимир Путин и в длъжност ще встъпи приемникът му Дмитрий Медведев, спечелил президентските избори на 2-ри март със 70 на сто от гласовете. Един ден по-късно, на 8-ми май, досегашният президент Путин трябва да бъде утвърден от Държавната дума като правителствен ръководител. А още следващият ден, 9-ти май, е най-важният национален празник в Русия: Денят на победата над нацистка Германия, отбелязван винаги с паради и много патос. По-грандиозен финал за т.н. "Операция Применик" надали може да се измисли.

По този начин на Путин се удаде да извърши много специфичен политически фокус, равняващ се едва ли не на

"квадратурата на кръга"

и смятан допреди няколко месеца за неизпълним от мнозина политически наблюдатели: Путин сдаде руското президентство, но, без да се прибягва до промяна на конституцията, остава в качеството на премиер под президентството на своя политически възпитаник Медведев централна политическа фигура в страната. Или с други думи: Путин сдаде поста, за да остане на власт.

Централното послание на Путин и Медведев през последните месеци бе, че с новата ръководеща двойка начело на Русия, с "привидната демокрация" на Медведев като президент и на Путин като премиер, се запазва политическата и икономическата стабилност в страната. Двамата не спират да повтарят, че Русия можела да продължи да се модернизира само по този начин. Ала именно тезата за стабилността при новото двойно ръководство Путин-Медведев буди сериозни съмнения.

Възниква въпросът за

готовността на Медведев да се подчини на премиера Путин

Засега Медведев е още твърде дипломатичен и сдържан по въпроса, макар и като президент да разполага с мащабни правомощия. В качеството си на държавен глава той е главнокомандващ на въоръжените сили и контролира силовите министерства.

Според конституцията Медведев разполага и със силна позиция спрямо премиера, когото може да освобождава от длъжност, както и спрямо парламента, Държавната дума, която може да разпуска. От друга страна премиерът Путин може с квалифицираното парламентарно мнозинство от две трети на своята партия "Единна Русия" да блокира президентски решения в Думата и в краен случай чрез промяна на конституцията, изцяло да подкопае широките президентски правомощия.

На пръв поглед зад новата двойна власт на президента Медведев и премиера Путин може би се крие

специфична руска форма на "проверката и баланса"

Ала основен дефект в тази нова политическа конструкция е, че разделението между властите не е в духа на великия френски специалист по държавно право Монтескьо между изпълнителна, законодателна и съдебна власт, а е преди всичко малко неясно разделение на властите в рамките на изпълнителната власт.

Ето защо започващата сега двойна власт ще се окаже решаваща за въпроса, дали Медведев и Путин са си изяснили, кой ще е същинският първи в политическия живот на Русия. А още по-важно ще бъде, дали двамата трайно ще се придържат към подобно споразумение помежду си. Ако не, то вместо последователност на развитието могат да се очакват по-скоро търкания и политическа нестабилност.