Пълномощничката на германското федерално правителство по правата на...

човека Клаудия Рот посети миналата седмица Ингушетия, където посети чеченски бежански лагери. Над 200 хиляди са общо бежанците от войната в Чечения, но руските власти се стремят да закрият тези лагери и да върнат хората в Чечения или да ги изпратят в други региони на Русия. Подробностите от Ралф Ленерт: Войната не е свършила. Не и за бежанците. Това е посланието, с което се завърна Клаудия Рот от Ингушетия. Пълномощничката по правата на човека се е срещала с чеченски бежанци, които биха предпочели да останат в лагерите, отколкото да се завърнат в Чечения. Те са й обяснили, защо не искат и да чуят за връщане: Рот: "В бежанските лагери разговарях с много хора, които изпитват силен страх, че трябва да напуснат Ингушетия и казват, че ситуацията в Чечения съвсем не се е нормализирала, а се е нормализирало състоянието на насилие, похищения, заплахи, корупция." Именно в тази "нормалност" руското правителство би искало да върне чеченците. Още миналата година бяха закрити няколко лагера в Ингушетия. В началото на т.г. отговарящият за Чечения руски министър Станислав Илясов оповести, че ще бъдат закрити и останалите палаткови лагери. Както изглежда заповед за целта е била издадено от най-отгоре, от президента Путин. Макар и премиерът на Ингушетия Тимур Могушков междувременно да увери гостенката от Германия, че нямало да се стига до принудително опразване, неофициално продължава работата по отърваването от бежанците, разказва Клаудия Рот: Рот: "Факт е, че върху хората се оказва един вид "нежен"натиск. Често им се спира водата, газта и, можете да си представите, какъв психологически натиск тегне над хора, живеещи в палатки над 4 години при много унизителни обстоятелства." Унизителните обстоятелства не бива да се забравят, издига искане германската пълномощничка по правата на човека. Тя изисква от Русия да поеме отговорност за бежанците в собствената страна. На тази цел бе посветена и визитата с проведените разговори, между другото и с руския пълномощник по човешките права Владимир Лукин. Международната общност трябва да подкрепи правозащитниците, гласи искането на Рот. За целта тя оповести, че правителството на ФР Германия заедно с други държави от ЕС на откриващата се на 15-ти март сесия на Комисията на ООН по правата на човека в Женева, ясно ще изкаже становището си по положението в Чечения. Това не е намеса във вътрешните работи, нито пък в борбата срещу тероризма, подчертава Клаудия Рот: Рот: "А ние винаги и отново, и отново ще настояваме, че борбата срещу тероризма не бива да означава, допускането на отстъпки по отношение на човешките права... Не е антируска проява, да се изисква съблюдаването на правата на човека. Това е в най-добрия смисъл на думата европейско изискване в духа на германо-руското приятелство". И в още едно отношение положението с човешките права на Кавказ занимава германците. Не само в Ингушетия има чеченски бежанци. По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците, от чечения през третото тримесечие на 2003 год. са пристигали най-голям брой, търсещи убежище. В това число и в Германия. Именно тук съзира Клаудия Рот нуждата от поемане на повече отговорност: Рот: "Когато ние като германци говорим за правата на човека, тогава имам предвид, че би ни подобавало да съблюдаваме от наша страна най-строгите стандарти. Трябва да ви кажа, че според мен е крайно време, в Германия генерално да се спрат експулсиранията, да се даде право за пребиваване на хората, избягали при нас заради войната в Чечения." Такова право до момента няма. Ето защо някои германски федерални провинции правят с чеченските бежанци същото, което биха искали да направят с тях руските власти: експулсират ги.