"Първата ми мисъл беше да се самоубия"

Тя живее в нелегалност, без адрес и без име. Защото се страхува от собственото си семейство, което иска да я омъжи насила. Срещаме Мелиха (името е променено от редакцията) на анонимно място някъде в Германия. С много тъга момичето ни разказва как с 15-ия ѝ рожден ден животът ѝ изведнъж се превърнал в ад.

Насилие и психически тормоз

"Вкъщи ме биеха, буквално ме тъпчеха с крака. Но физическото насилие беше нищо в сравнение с психическия тормоз. Баща ми все ме ругаеше. И ме заплюваше. Чувствах се толкова унизена."

Мелиха произхожда от религиозно мюсюлманско семейство. Баща ѝ е имам. Семейството следва стриктно традициите и живее затворено. С времето изолират Мелиха все повече от външния свят, забраняват ѝ да се среща с приятели. И когато навършва 15 години, баща ѝ решава да я омъжи насила.

"Първата ми мисъл беше да се самоубия. Защото не знаех къде да отида. Мислех си, че само така мога да избягам от жестоката си съдба. Изобщо не знаех, че има организации и институции, които могат да ми помогнат и да ми подсигурят закрила."

Мелиха не е единичен случай, казват от женската правозащитна организация "Terre des Femmes". От началото на бежанската криза насам в Германия пристигат все повече омъжени момичета - миналата година официално са били регистрирани 1 400 омъжени малолетни момичета, като всяко четвърто от тях няма и 14 години. Предполага се, че тази цифра е много по-ниска от действителната.

Махмуд и неговата съпруга, които са избягали от малко село в Сирия, не разбират защо е цялата тази дискусия около браковете с малолетни. Защо нещо, което в родината им е напълно нормално, тук изведнъж се оказва лошо и погрешно? Жената на Махмуд също е била малолетна, когато двамата са сключили брак.

"При нас това е съвсем нормално"

"Тук ранната женитба може и да е нещо странно, но при нас това е съвсем нормално. Цялото ми семейство, майка ми, лелите ми, баба ми - всички са се омъжили много рано. За нас това е нормално и ние искаме да следваме традициите си", казва Махмуд. Ето как ставаме свидетели на сблъсъка на два свята - германските закони и културата на бежанците. Но както аргументират правозащитните организации, закрилата на детето е по-важна от всякакви религиозни и културни традиции.

"Традициите са важни, но те не бива да нарушават човешките права. И когато случаят е именно такъв, ние като държава трябва да се намесим енергично, за да защитим подобаващо правата на малолетните момичета. Според нашите разбирания, ранните женитби нарушават човешките права. Да не говорим, че в много случаи момичетата биват омъжвани насила", казва Мирия Бьомеке от правозащитната организация "Terre des Femmes".

Германските политици вече реагираха и подготвиха законопроект, който изрично забранява сключването на брак преди 16-годишна възраст. Предвидено е също така анулиране на всички бракове, при чието сключване брачните партньори са били малолетни. Независимо дали става дума за принудителен брак или за женитба по любов.

Сириецът Ахмед Хасун ни разказва, че в бежанските лагери в Йордания, Ливан и Ирак всяко второ малолетно момиче бива омъжвано, за да има закрилник по време на бягството си. Затягането на германския закон е според него неправилно решение: "Смятам, че германското правителство трябва да направи изключение за 15-16-годишните момичета, които пристигат тук вече омъжени", казва сириецът.

"Ако не беше тази учителка..."

Но законът, който ще бъде гласуван през лятото, не предвижда проверка на всеки отделен случай. Браковете с деца под 16 години ще бъдат принципно анулирани. А за да можем да гарантираме успешната интеграция, законодателните усилия трябва да бъдат комбинирани с превантивни мерки, казва Мирия Бьомеке от "Terre des Femmes": "Трябва да се полагат интензивни грижи за всички застрашени момичета, а в случаи, когато виждаме сериозна заплаха, децата просто трябва да бъдат отделяни от семействата им."

Мелиха знае много добре колко трудно е да съчетаваш традициите, за които настоява семейството ти, със собствените си представи за живот в една свободна и модерна държава, каквато е Германия: "Винаги съм си мислела, че ако разкажа какво ми се случва, ще предам родителите си. Чувствах се виновна. Веднъж се разплаках. Една учителка ме видя и ме попита дали имам нужда от помощ. Разплаках се още по-силно. И това беше всъщност мигът на моето спасение. Ако не беше тази учителка, сигурно вече нямаше да ме има", споделя Мелиха. Момичето има сега една мечта: иска да следва. И сама да определя живота си.