1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Работни места за хора с недъзи

2 май 2007

Съдбата на хората с недъзи не е лека. Включително и на трудовия пазар те се сблъскват с огромни трудности. Ще ви разкажем за това, как една фирма от провинция Долна Саксония напоследък назначава с предимство подобни хора.

https://p.dw.com/p/AuVf
Снимка: picture-alliance/dpa

Предразсъдъците спрямо хората с недъзи са големи и варират от “тези и без друго не могат да ряботят пълноценно, та до ако ги назначишу никога повече не можеш да се отървеш до тях.” Поради всичко това, предписаната по закон квота за частните фирми, където минимум 5% от личния състав би трябвало да се заемат от места с недъзи, не се изпълнява на практика. Средният процент обикновенно е около 3,6%. Фирмите, които не изпълняват предписаната квота от 5 на сто, са длъжни да плащат наказателна глоба, следователно могат да се откупят. Подобно нещо не би хрумнало на фирмата Веркхаус от провинция Долна Саксония. Предприятието от 1992 година насам произвежда мебели и играчки за деца – и то с растящи печалби. Всеки трети от общо 60 работещи във фирмата е с недъзи.

Шефката на фирма Ева Даненберг е убедена, че това даже носи предимства:

“Убедена съм, че това носи предимства. Тъкмо в нашия структурно слаб регион, работещите знаят, че имат малки шансове да си намерят работа. А когато им се отвори такъв, те са готови да дадат всичко от себе си, за да го задържат. Затова хората се много мотивирани и това се усеща всеки ден.”

Един от тези високомотивирани работници е програмистът Ханс-Йоахим Менерих. На работа той идва с инвалидна количка, защото има спастична пареза. Въпреки това Менерих е изключително нужен на фирмата, защото умее по неповторим начин да превръща неясните бележки на идейните проекти в компютърни програми. Що се отнася до условията на труда Менерих няма проблеми:

“Справям се добре. От време на време става малко по-трудно, когато по пътя на движението ми има различни неща, които трябва да отмествам. Иначе обаче, с работата ми тук всичко е наред.”

Шефката на фирмата Ева Данеберг плаща на всички работещи еднаква заплата, без значение, дали са с недъзи или не. За нея няма хора трета или четвърта категория , в разбиранията и, социалната отговорност и предприемаческите задачи не влизат в противоречие. Тя казва :

“И защо да бъде така? Човек винаги трябва първо трябва да започне със самия себе си, когато иска да промени нещо в обществото. Като предприемачка, аз имам много по-добри шансове за развитие, отколкото яко работех в някои чуждо предприятие. Когато си предприемач, сам можеш да решаваш, как и какво искаш да постигнеш.”