Равносметката на Тони Блеър като специален пратеник в Близкия изток

Като премиер на Великобритания Блеър беше години наред верен съюзник иприятел на отиващия си американски президент. Мое да се акже дори, че в двете войни в Афганистан и Ирак Блеър последва сляпо Буш. Точно това накара мнозина да погледнат с недоверие на новата му задача като специален пратеник на така наречения Близкоизточен квартет, в който влизат ЕС, Русия, САЩ и ООН. Не бива да се забравя обаче, че Блеър допринесе значително за преговорите в Северна Ирландия и за прекратяване на войната в Сиера Леоне.

Неблагоприятни предпоставки в началото

Самият Блеър едва ли е предполагал, с какво точно се захваща, макар че имаше не малко предупредителни сигнали. Така например предшественикът на Блеър бившият шеф на Световната банка Волфхенсон напусна поста огорчен и подтиснат. Освен всичко друго, името на Блеър беше свързвано с множество неблагоприятни предпоставки. Като представител на бившата британска колониална власт в района на Близкия изток, като дясната ръка на произралеския Буш и като окупационна сила в Ирак.

Блеър обаче явно се захвана ентусиазирано със задачата си, макар че правомощията му са силно ограничени: "квартетът" поиска от него да помогне на палестинците при изграждането на инфракструктурата, за да се нормализират условията на живот в автономните области, приближавайки се бавно към главната цел: създаване на палестинска държава. Блеър обаче няма право на активно посредничество при мирните преговори между Израел и палестниците.

Малките крачки изискват търпение и създават доверие

Това всъщност е само от полза за Блеър, защото иначе нямаше да постигне нищо. И точно защото хардлайнерите от Хамас и лишените от гъвкавост израелци не можаха да дръпнат напред в мирните си преговори, постигнатото от Блеър би трябвало вече да се смята за успех. А то се изразява в малки крачки , например по време на икономическата конференция в Ветлеем или пък наскоро в Берлин по време на конференцията в подкрепа на палестинскатаполиция и правосъдие. Малките крачки и малките успехи са със сигурност мъчителни, но пък така бавно и полека се създава доверие и точно това липсва в Близкия изток. Малките крачки изискват особено търпение, упоритост и издържливост. Блеър доказа, че има тези качества. А това означава, че правомощията му като специален пратеник на Близкоизточния квартет няма да приключат с тази една година.