Разбирането за власт

“Разчистването на сметки между “старата” и “новата” власт в НДСВ започна. Новият политически съвет на НДСВ отстрани вчера четирима областни координатори на партията в ключовите градове Варна, Бургас, Хасково и София.” Из новините на в. Сега

Не съм сигурна, че ако се престоя на репортер и спра стотина произволно избрани граждани в центъра на столицата с въпроса какво е новото съдържание на абревиатурата НДСВ, и трима от тях биха могли да ми отговорят. А ако не се престоря, трябва да си призная, че и аз, човек сериозно информиран, май не знам. Защото съдържанието, вградено, скрито, властващо зад буквите вероятно няма значение. Интересен и мисля си, знаков, е феноменът на партийно самоизяждане, който не подмина ни една властова структура в България, под каквато и абревиатура да се подвизава. Ни една партия и партийка не оцеля задълго, без да изпадне в конфузните и жалки самоотлюспвания, разчистване на сметки, бой за офиси, взаимни обругавания между настоящи и бивши, фракционерства, ренегатства, лобита и прочие скандали. Каква е причината партийните градежи и строителства, съперничещи си по многобройност, с нелепото презастрояване на всеки квадратен сантиметър въздух в Банско или Слънчев бряг да са също толкова калпави, предварително овехтели, непечеливши и направо обречени? Истинските одарени майстори-зидари на стабилността и дълговечната перспектива ли изчезнаха, трагичната липса на обществена, поведенческа или работна култура е причина за нетрайността на всяко общо дело, било то сграда или партия? Защо всеки опит са съвместност , за общност е осъден на провал? Може и бая на едро да звучат обобщенията ми, но не звучат на кухо – за разлика от абревиатурите, те съдържат и смисъл, и опит, и знание за подвижните психологически пясъци по тези земи, пораждащи бързо и лесно разрушителните енергии, подяждащи и най-сигурните основи.

А основата на НДСВ пък бе повече от рехава – обещания и очаквания за нов морал сред по-наивните и чисти граждани, втурнали се неправдоподобно в масовостта си да гласуват по времето, когато четирите букви означаваха Негово Величество Симеон Втори, пресметнатият икономически цинизъм на юпитата, неудовлетворините властови стремежи на изпаднали от другаде партийци. Тая огромна преди време орда днес е съвсем западнала, макар НДСВ да принадлежи към управляващата коалиция, и затова самоизяждането взема отблъскващи размери. Но, подчертавам, НДСВ не е първопроходник в самоизяждането – обяснението му не бива да търсим в тази или онази партия, а в идеята за властта като келепир, като укрепена крепост за преразпределяне на огромни национални ресурси към лични джобове, като всепозволеност. Уви, тук е така, не е нужно да изкачиш Мусала, най-високият връх на Балканския полуостров, който ако бе приватизиран от собственика на бая Рила планина, можеше да израсне и в най-високия връх на управленски цинизъм – та не е нужно да го изкачиш, повтарям – вижда се отвсякъде и с просто око, тук е така.