1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Размисли в навечерието на подписването на договора за членство в Европейския съюз

22 април 2005

Часове преди подписването на най-важния в съвременната история на страната договор – договора за пълноправно членство на България в Евросъюза, нека се замислим върху онова, което трябва да променим и онова, което е добре да запазим, влизайки в общия европейски дом. Коментар от Еми Барух

https://p.dw.com/p/At1a
Люксембург
ЛюксембургСнимка: AP

Има една професия, която се нарича ТРЕНД СПОТЪР. ТРЕНД СПОТЪР-ите, хората, които я упражняват изчисляват световните тенденции и създават новите модни линии – в облеклото, в музиката, в устройството на обществото дори. Те са по-важни от политическите анализатори, защото не се занимават с върха на социалната пирамида, а с нейната структура, с нейната тъкан, с нейните оси на напрежение и клетъчен състав.

Ако политическите анализатори – след падането на Берлинската стена - можеха с доста голям процент на вероятност да назоват годината, в която България ще стане пълноправен член на Европейския съюз, то световните наблюдатели още по-точно могат да обяснят защо ние сме интересни на Европа и какво трябва да съхраним, за да продължим да привличаме вниманието на германци, французи, датчани, скандинавци и прочее европейци.

Иначе казано – ако първите се съобразяват с конюнктурата, то вторите я създават.

Нека в еуфорията на дните около подписването на договора за пълноправно членство на България в Европейския съюз се вслушаме в техните съвети:

Какво трябва да променим? И Какво да съхраним? – това са двата въпроса, от които се интересуваме:

Печелившата комбинация изглежда така:

- Би трябвало да бъдем по-дисциплинирани, но без да губим онази доза непредсказуема артистичност, която е част от чара на деловото партньорство; иначе казано да бъдем акуратни, но не скучни!

- Трябва да се научим да отговаряме веднага на писмата, които всеки ден ни носи електронната поща, независимо дали предложенията на партньорите ни харесват или не.

- Трябва да се разделим с илюзиите за бързо забогатяване след 2007-ма година: те ни правят нервни и неадекватни, което нарушава добрия стил и рискува да отблъсне потенциалните съдружници. Кривата на по-доброто материално състояние върви нагоре, но не с онези темпове, които биха задоволили

средностатистическият български данъкоплатец.

- Много ще спечелим, ако се усмихваме. Приветливият човек не само успява по-лесно да си свърши работата, но и създава атмосфера на доверие, която предразполага гостите, прехвърля лесно границите и улеснява бизнеса.

- Не бива да се опитваме да приличаме на другите; България е привлекателна и заради своята индивидуалност – онези, които твърдят, че такава няма, не са прави!

- И най-накрая ще спечелим много, ако повярваме в себе си, ако престанем да хленчим и ако бъдем малко по-толерантни към другостите около нас.

Останалото го имаме в наследство – и от историята, и от географията. Европа тепърва ще го открива…