Разоръжаването на Афганистан напредва трудно
1 април 2004Реклама
Предаване на оръжия, под звука на барабани и фанфари в една Кабулска казарма. Събитие, показано по всички медии в последно време и съпроводено от патетичните думи на маршал Мохамед Фахим - афганистанския министър на отбраната, който казва :
Фахим :
"Можете да се гордеете, че сте воювали като муджахидини, че сте участвали в "свещенна война" и сте защитавали суверенитета на нашата страна. Днес вие сте готови, мирно да предадете оръжията си".
Само че, колко от бившите бойци действително са се отрекли от въоръжената борба? Колко ще са онези, които трайно ще се възползват от възможностите за образование и работа, финонсирани от международните донори по специални програми? Даже сътрудници на тези програми като Оливер Будер изпитват съмнения:
Будер:
Предаването на оръжията беше отчасти символично. Мисля, че няма защо да се самозаблуждаваме, че тук хората по правило притежават повече от едно оръжие и това в особена степен се отнася за онези, които ние искаме да разоръжаваме. Няма нужда, човек да е пророк, за да схване ,какво еположението тук. Хората притежават все още много оръжия."- казва Оливер Будер.
Прогарамата за разоръжаване започна през октомври 2003 година - с близо двугодишно закъснение. Оттогава насам по пътя към цивилния живот са поели - едва около 6000 бивши бойци. 6000 от предполагаемите обше между 60- и 100 000 бойци. Франсиск Вендрел - специален пратеник на ЕС за Афганистан казва :
Вендрел :
100%-тово разоръжаване със сигурност няма да е възможно. Нуждаем се обаче от разоръжаване най-вече в онези области, където оръжията се използват от военни лица и командири за да прокарват определени толитически планове. Там именно трябва да постигнем разоръжаване от поне 40 до 50%."- казва Вендрел и признава, че не познава нито един процес на разоръжаване по света, който да е бил напълно доброволен. Според него е ясно, че ще има съпротива, и че срещу нея - в случай на нужда, ще трябва да се употреби и сила.
Само че, откъде да дойде тази сила, като афганистанската армия наброява едва 9 000 войници. Поради тази причина нейните функции трябваше да бъдат поети от водената от американците антитерористична коалиция и от международния защитен контингент ИСАФ. Само че ИСАФ засега се простира само в областта на Кабул и Кундус. Пълномощникът на ООН за Афганистан Жан Арно казва :
Арно:
"Няма съмнение, международната общност не направи онова, което можеше и най-вече по отношение на разполагането на войници."
Засега нито ИСАФ, нито Амеериканците се намесват в регионални военни сблъсъци в Афганистан. Така те оставиха Карзай и неговите правителствени войски сами да се справят със неотдавнашните кървавив битки в Херат. Победител излезе : губернаторът Исмаил хан и неговите частни милиции - т.е. един от онези, които всъщност би трябвало да бъдат разоръжавани в Афганистан.
Фахим :
"Можете да се гордеете, че сте воювали като муджахидини, че сте участвали в "свещенна война" и сте защитавали суверенитета на нашата страна. Днес вие сте готови, мирно да предадете оръжията си".
Само че, колко от бившите бойци действително са се отрекли от въоръжената борба? Колко ще са онези, които трайно ще се възползват от възможностите за образование и работа, финонсирани от международните донори по специални програми? Даже сътрудници на тези програми като Оливер Будер изпитват съмнения:
Будер:
Предаването на оръжията беше отчасти символично. Мисля, че няма защо да се самозаблуждаваме, че тук хората по правило притежават повече от едно оръжие и това в особена степен се отнася за онези, които ние искаме да разоръжаваме. Няма нужда, човек да е пророк, за да схване ,какво еположението тук. Хората притежават все още много оръжия."- казва Оливер Будер.
Прогарамата за разоръжаване започна през октомври 2003 година - с близо двугодишно закъснение. Оттогава насам по пътя към цивилния живот са поели - едва около 6000 бивши бойци. 6000 от предполагаемите обше между 60- и 100 000 бойци. Франсиск Вендрел - специален пратеник на ЕС за Афганистан казва :
Вендрел :
100%-тово разоръжаване със сигурност няма да е възможно. Нуждаем се обаче от разоръжаване най-вече в онези области, където оръжията се използват от военни лица и командири за да прокарват определени толитически планове. Там именно трябва да постигнем разоръжаване от поне 40 до 50%."- казва Вендрел и признава, че не познава нито един процес на разоръжаване по света, който да е бил напълно доброволен. Според него е ясно, че ще има съпротива, и че срещу нея - в случай на нужда, ще трябва да се употреби и сила.
Само че, откъде да дойде тази сила, като афганистанската армия наброява едва 9 000 войници. Поради тази причина нейните функции трябваше да бъдат поети от водената от американците антитерористична коалиция и от международния защитен контингент ИСАФ. Само че ИСАФ засега се простира само в областта на Кабул и Кундус. Пълномощникът на ООН за Афганистан Жан Арно казва :
Арно:
"Няма съмнение, международната общност не направи онова, което можеше и най-вече по отношение на разполагането на войници."
Засега нито ИСАФ, нито Амеериканците се намесват в регионални военни сблъсъци в Афганистан. Така те оставиха Карзай и неговите правителствени войски сами да се справят със неотдавнашните кървавив битки в Херат. Победител излезе : губернаторът Исмаил хан и неговите частни милиции - т.е. един от онези, които всъщност би трябвало да бъдат разоръжавани в Афганистан.
Реклама