Разширяването на ЕС

Френското и холандското “не” срещу Евроконституцията създава несигурност около продължаващото разширяване на ЕС. Тъкмо страхът от това разширяване беше една от причините за негативния вот в двете държави. Според досегашните планове, България и Румъния трябва да влязат в ЕС през 2007, а преговорите с Турция да започнат на 3 октомври тази година. Страните от Западните Балкани също се надяват да стартират преговорите през идните пет години. Политиците от всички тези страни упорито твърдят, че двойното “не” няма да попречи на техния път към ЕС, наблюдателите обаче далеч не са толкова оптимистични. “Страховете на хората, които намериха израз във вота им на референдумите, са свързани с разширяването и политиците не бива да си затварят очите за този факт, казва българката Гергана Нучева, изследовател в брюкселския Център за европейска политика. Според нея страните от ЕС нямат интерес тъкмо в настоящия момент да форсират евроразширяването. А Аурора Ванлин от Центъра за европейски реформи в Лондон смята, че през идните години може да се очаква по-скоро едностранчив национализъм в отделните държави, доколкото на ЕС му липсват политически лидери, способни да го изведат от настоящата криза. В резултат от това Евросъзът със сигурност ще затегне критериите за приемането на нови членове. Комисарят по разширяването Оли Рен вече предупреди, че Комисията изпраща предупредителни писма на София и Букурещ, които изостават с реформите и може да закъснеят с една година за влизането в ЕС. Говорителят на Оли Рен каза, че писмата не са свързани с референдумите, но тяхната тежест допълнително нарастна поради съвпадението по време с вота във Франция и Нидерландия. Гергана Нучева от брюкселския Център за европейска политика смята, че тези писма са рутинна процедура, но моментът на оповестяването им вероятно е продиктуван от възгледа на Оли Рен за влошаващия се политически климат.

Все пак най-сериозното препятствие пред България и Румъния ще бъде ратификацията на техните присъединтелни договори от парламентите на държавите в ЕС. Християндемократите, които наесен може би ще вземат властта в Германия, подават сигнали, че евентуално биха блокирали ратифицирането в парламента. А това може да забави целия процес на присъединяване. Особено голяма е въпросителната над европейското бъдеще на Турция. Засега се планира старт на преговорите на 3 октомври, но страни като Германия, която към този момент навярно ще има консервативно правителство, възнамеряват да забавят и този процес. Теоретически преговорите трябва да започнат в срок, стига Анкара да изпълнява условията. Въпреки това европейците могат да изберат една от двете противоположни позици: да гледат през пръсти на изискванията или пък, обратно, да държат стриктно на тяхното спазване от Турция, казва Франсоаз дьо ла Сер, която доскоро беше анализатор в парижкия Център за международни изследвания. Но дори Турция да се справи успешно с преговорите, в техния край я чака референдум във Франция, чийто гласоподаватели получиха гаранцията, че ще гласуват по въпроса. Французите по принцип са против приемането на Турция в ЕС и тъкмо това беше една от главните причини за отрицателния вот в референдума за конституцията.

Трудности ще има и за Западните Балкани, където повечето страни в момента предприемат първите си стъпки към ЕС. “В момента ЕС не може да си позволи да набъбне до 30-35 страни, той не може и с 25 да се справи. Съюзът би трябвало най-напред да изясни собствената си политика и чак след това да се разширява,” казва Джон Палмър, директор на брюкселския Център за европейска политика. Но спирането на евроразширяването може да се окаже опасно за държавите от Западните балкани. Перспективата за членство в ЕС винаги е била важен стимул за провеждането на демократични реформи, казва Гергана Нучева, докато Аурора Ванлин смята, че спирането на европейския процес може да забави и самите демократични реформи в региона.