Ракетните тестове на Иран

Единна преценка няма, това показват през последните дни реакциите във връзка с ракетните изпитания на Иран. В декларациите и изяленията на западни и израелски политици и "експерти" се говори за нови "ирански провокации", като се стига дори и до твърдението, че филмовите кадри били манипулирани и "драматизирани" чрез компютър. Единомислие изглежда съществува само по един пункт, а именно относно предупреждението към

Иран да не продължава да си играе с огъня и да не нажежава ситуацията

Такова предупреждение е основателно, ако се отправи също и към други адресати, например към израелския заместник-министър председател Шаул Мофац, който открито заплаши Иран с израелско нападение. Или пък малко по-късно, когато Израел с необичайна откритост предприе мащабни военновъздушни маневри южно от Гърция симулирайки евентуално въздушно нападение срещу Иран. Също и американци и биртанци наляха масло в огъня, след като тези дни проведоха военни учения в Персийския залив - на фона на политическите усилия във Вашингтон да убеди Конгреса да даде съгласието си за морска блокада на Иран - мярка, която обикновено е равнозначна на обявяване на война.

Относно всички тези факти не се чуха нито критики, нито тревожни гласове. Разбира се, че в никакъв случай не е достатъчно да се изтъкне, че Иран разполага от години с тестуваните сега ракети, нещо, което е всеизвестно. Както е известно но не е предизвиквало и най-малка критика, това, че от повече от 20 години Израел притежава сходен тип ракети и вероятно е разработил също и подобрена версия на ракета с далекобойност до седем хиляди километра. Тази дисхармония между възприятие и реакция сигурно може да се обясни с това, че в конкретния случай

за повечето бе извън съмнение кое е лошото момче

Вярно че няма доказателства, но предположенията и подозренията в случая с Иран са достатъчни, по театрален начин, да се отправя предупреждение за последиците от евентуално нападение иили да се демонстрира пълна готовност за отбрана. Това че се създава и поддържа такова недоразумение, разбира се, не е само плод на лоши намереня. Също и непрестанните изцепки и атаки на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад по адрес на Израел и САЩ подхранват това недозарузение. Тъкмо поради това Ахмадинеджад все по-често е предмет на критики. Дори и в самия Иран и постепенно във Вашингтон, Ерусалим, но също и в Берлин и другаде трябва да се разбере,че с такъв еднопосочен курс тези критици биват дезавуирани и че с такъв курс се дава само материал на хардлайнерите в Техеран.