Ралф Дарендорф за края на войната

Нацистите вече ги нямаше, а окупационните сили не бяха установили своето управление. Първата ни работа беше да разграбим магазините. Намирането на храна беше огромен проблем.

Какво беше това: поражение или освобождение? За германците на този въпрос нямаше лесен отговор, макар че що се отнася до моето семейство ние бяхме във всяко отношение освободени. По онова време въпросът гласеше: освободени за какво? Какво щеше да става по-нататък с нас? “Трябва да помогнеш” – каза майка ми и аз предложих услугите си на кварталните съветски власти при разпределението на хранителните продукти. Пет седмици по-късно обаче отново бях на училище. Носех паспорт, който удостоверяваше, че съм “пострадал от фашизма”, но други показваха Желязния кръст, получен за заслуги на бойното поле.

Три години по-късно, след валутната реформа, бе положено началото на политиката на либерализация и на явлението, което по-късно щеше да стане известно като германското икономическо чудо; по-точно казано – западногерманското икономическо чудо. Примерът с Германия показва колко различни могат да бъдат окупационните сили. В съветската зона нещата напредваха много бавно. Там постепенно се установи една нова робия. Дори в концентрационни лагери като Бухенвалд бяха сменени наистина надзирателите и затворниците, но лагерите продължиха работа.

Западните сили следваха политика на постепенното прехвърляне на властта. Една година след края на войната вече имаше местни администратори, две години по-късно се състояха първите избори. Демокрацията биваше не само проповядвана, но и практикувана, черпейки и от германските традиции.

Всичко това със сигурност не може да се припише само на добрата воля на окупационните сили. Това беше следствие и от започващата Студена война и стремежа на двете страни да укрепят “своята” половина от Германия. Въпреки всичко от този процес могат да се извлекат някои важни поуки. Първата е от икономическо естество и е свързана с плана Маршал. Демокрацията може да пусне по-бързо и по-дълбоки корени, ако икономическите условия се подобрят.

Вторият извод е от морално естество и е по-труден. Нюрнбергските процеси разкриха вината на нацистките величия, ако изобщо е могло да има съмнения по въпроса. И все пак Германия започна да гради едно ново общество не с грижа за миналото. Мнозина дори представиха годините след 1949 като години на “реставрацията”, тъй като много нацистки функционери запазиха постовете си. В известен смисъл страната обърна гръб на миналото си. Едва години по-късно, когато демокрацията и пазарното стопанство бяха вече установени, Германия се захвана с трудната задача по преосмисляне на близкото си минало.