Расисти и лоялисти От Сабине Матай в Лондон

След сключването на мирната спогодба в 1998 год. покушенията от религиозни подбуди в Северна Ирландия намаляха чувствително. Ала лоялистките военизирани отряди междувременно взеха на мушка етническите малцинства. По Коледа в Белфаст бяха извършени редица подобни нападения. Бременна виетнамка се озова в болницата, три семейства бяха принудени да напуснат жилищата си. Относителният дял на етническите малцинства в Сев. Ирландия е нисък както никъде другаде във Великобритания: само четвърт процент от населението там се състои от имигранти. Особено азиатци и африканци все по-често се превръщат в цел на ксенофобските атаки. Като например нигерийката Буми Осайда:

Осайда: "Има хора, които хвърлят кучешки изпражнения в градината пред къщата, или замерят с камъни и балони напълнени с вода. През нощта мятат в прозорците кутийки от бира и ти светят с лазерни фенерчета в къщата. Просто за да сплашват."

Буми работи в администрацията на белфасткия университет Куинс. Когато се установява там, си купува къща в близост до работното си място. Това което тогава още не знае е, че кварталът се контролира от военизираните отряди на протестантите и сега, след като местните католици са прокудени, те вгорчават живота на малцината цветнокожи там. Така е не само в столицата Белфаст, а в редица други населени места на Сев. Ирландия. От 1998 год. насам броят на ксенофобските покушения е нарастнал почти десетократно. 223 са атаките през миналата 2003 год., като очевидно извършителите на повечето от тях са протестанти-лоялисти. Ето какво казва в тази връзка Джон Брюър, социолог от университета Куинс:

Брюър: "Идеологията на лоялизма е културно много по-близка до британската куртура на расизма, отколкото е ребуликанизмът. Във всеки случай проличава, че атаки на расова основа се извършват по-често в лоялистки квартали на работническата класа отколкото в католическите."

Според Джон Брюър това се дължи от една страна на обстоятелството, че протестантите в Северна Ирландия, чието векевно надмощие в провинцията привърши със Спогодбата от 1998 год., се чувстват до такава степен притиснати до стената, че възприемат "другите", били те католици-националисти или черноафриканци, като заплаха. "Освен това", обяснява социологът, "лоялистките групировки поддържат връзки сксенофобски настроени десни екстремисти на Британския остров." Брюър: "Гражданските междуособици бяха важни в такъв смисъл, че отвличаха вниманието на хората от незначителните етнически и расово-различни малцинства в Сев. Ирландия. А полицията не обръщаше много внимание на нападенията на расистка основа."

Инспектор Робин Демпсей признава, че северно-ирландската полиция изпитва дефицит по отношение на разследвавнията на подобни случаи:

Демпсей: "Трябва да приемем, че не бяха започнати много следствия, за което ни критикувах. Създадаваме обаче нова база данни с информация по ксенофобските прояви, тъй като ни е ясно, че това е задача на полицията. Досегашните ни резултати са слаби. Това е неприятно за полицията, но е така."

В квартали, където военизираните отряди представляват истинските сили на реда, полицията и без това няма думата. Хората в тези райони се боят от репресии и поради това почти никога не могат да се намерят свидетели за ксенофобските изстъпления. Така например един брокер на недвижими имоти информирал, че за всяко жилище, което намира на цветнокожи под наем или за купуване, организацията "Сили на Ълстърските доброволци" изисква от него по пет паунда рекет дневно. Брокерът пожелал ананомнист. Вековното чувство на омраза към хората с различно вероизповедание може би в последно време по-рядко излизат на повърхонстта във вид на насилие, но пристигането на хора с различен цвят на кожата, подклажда в Северна Ирландия нови предразсъдъци.