Реакции с оглед на промените в ръководството на Международния валутнен фонд

Предвождана от Франция, Европа показа, че няма намерение да се отказва от директорския пост в МВФ, което неочаквано се оказа вакантно след решението на сегашния директор Родриго де Рато да напусне институцията през октомври. По силата на неписана традиция - и на доминантен брой гласове, директорският пост се заема от западноевропеец. По силата на същата традиция президентският пост в Световната банка се заема от американец. Въпреки нарастващ натиск за промяна и за отваряне на възможност за представители на други нации и континенти да заемат тези висши финансови позиции, това няма да се случи поне още няколко години. По всяка вероятност директор на МВФ ще стане бившият френски министър на финансите, Доминик Строс-Кан. Вчера, въпреки протести от Великобритания, неговата кандидатура беше одобрена от ЕС. Ако получи назначението, Строс-Кан ще е десетият поред директор на МВФ и четвъртият французин на този пост. Досега институцията е имала 9 директори, представлявали само 6 западноевропейски държави. Трима са били французи, което означава, че за 61 години съществуване МВФ е бил управляван от французин в продължение 31 години. Останалите държави с директори във фонда са Белгия, Швеция, Холандия, Германия и Испания.

Развиващите се държави, които упражняват главния натиск за промяна на правилата, нямат достатъчно гласоподавателна сила във фонда за да извършат вътрешна революция. 56% гласовете са в ръцете на Северна Америка и Европа. Япония винаги ги подкрепя, правейки невъзможна смяна на политиката под друго влияние. Но развиващите се държави, които са най-засегнати от политиката на фонда, и които сега представляват голяма финансово-икономическа сила, могат да решат да се оттеглят. Това ще нанесе още по-големи щети на доста ерозиралата глобална роля на МВФ.

Фондът има все по-малко клиенти. Институцията се движи от парите, идващи от лихвите от заемите, които тя отпуска при тежки условия. Така че силно намалелите доходи означават, че МВФ сега има бюджетен дефицит, който догодина може да надмине $200 милиона. Фондът разбира се е богат: той разполага с $10 милиарда долара златен резерв, но това не му помага да намери нова значима роля на променящия се глобален финансов пазар. Едно решение би било да се отвори пътя на кандидати от развиващия се свят към ръководния пост на институцията. Европа обаче остава по-заинтересована от запазването на своя контрол.

Новината за френския кандидат беше посрещната спокойно от официален Вашингтон. Единственият коментар на САЩ дойде от

федералното Финансово министерство. Оттам заявиха, че очакват новият директор да се посвети на реформи на МВФ, за да осигури бъдещото му съществуване.

Много анализатори от вашингтонските мозъчни тръстове критикуваха според тях прибързания ход на ЕС да номинира кандидат. Налагането на кандидатурата на Доминик Строс-Кан може да доведе до допълнителна загуба на влияние за МВФ, смята Денис де Трей, президент на Центъра за глобално развитие. Номинацията според него е една „пропусната възможност” за фонда. Анализаторите казват също, че ЕС не се е възползвал добре от факта, че има 27 държави-членки, за да насърчи по-открит процес за избор на нов директор. Ако ЕС беше възприел по-широка позиция, в която да включи всичките си членки, това щеше да представлява по-добра основа за бъдещето на МВФ, заяви Денис де Трей.

В авторитетния „Уол стрий джърнъл” също намират, че консервативността на МВФ може да накара много нации просто да изгубят желание да участват. Един пример е Турция, която сериозно размишлява дали да прекрати споразумението си с фонда за $10 милиарда долара, което изтича през май идната година. Ако това се случи, носещите лихвени проценти заеми на фонда, които сега са $13 милиарда долара, ще се стопят. С това институцията ще изгуби почти напълно финансовата си позиция.