1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Режимът в Иран разбира само езика на принудата

2 март 2006

Преговорите около иранската атомна програма са в центъра на всеобщия интерес. Докато обаче Иран разработва програмите си на пълни обороти, Западът не намира ефикасен механизъм за противодействие. Режимът в Иран разбира само езика на принудата – смята в коментара си Томас Гучке от седмичното издание “Райнишер меркур”.

https://p.dw.com/p/Atls
Не е възможно решение на спора около иранската атомна програма без участие на Съвета за сигурност
Не е възможно решение на спора около иранската атомна програма без участие на Съвета за сигурностСнимка: AP

Иранската атомна стратегия прилича донякъде на известна танцова стъпка : три напред – две назад. На добронамерения наблюдател му се струва, че Иран е показал отстъпчивост или дори е променил разбиранията си. Усетят ли обаче разхлабване на хватката около врата си, техеранските управници отново се втурват в атака. И докато светът се усети, те отново са съкратили с една крачка разстоянието до целта си – а именно: сключването на атомния горивен цикъл. Така нещата вървят от вече три години насам и никой все още не е успял да намери онова средство, което окончателно да възспре влюбените в атома молли.

За международната агенция по атомна енергия това се превърна в проблем. Самостоятелната организация на ООН със седалище във Виена има за задача да контролира спазването на договора за неразпространение на атомното оръжие, тя обаче няма право да приема принудителни мерки. Затова генералният директор на агенцията ел Барадей с нарастващо раздразнение говори за това, че иранците систематично саботират неговите контрольори. И в последния доклад на управителния съвет на агенцията се заявява, че МААЕ все още не може да каже, дали в Иран има тайно наличие на нуклеарен материал и на дейности, свързани с него. Или с други думи: Възможно е, Иран да продължава да разработва своя тайна атомна програма. От 2003 година насам МААЕ разкрива тайни действия по обогатяване на уран, които се простират назад до 1987 година. Агенцията обаче предполага, че познава само малкото известни камъчета от една доста по-голяма обща мозайка. За международната общност това не е добра новина. Нещо повече: Виенската агенция смята, че през тази година Иран ще започне да инсталира 3000 нови центрофуги за обогатяването на уран в съоръжението в Натанс. Това би било началото на индустриално обогатяване на урана, който след това ще може да се използва както за производството на атомни бомби, така и за горивни елементи. Ако управителният съвет на агенцията се придържа към собствените си критерии, едва ли му остава някакъв избор, освен да внесе въпроса за разглеждане пред съвета за сигурност на ООн. Само той има правото да разпорежда принудителни мерки. Впрочем, днес вече е по-малко вероятно отколкото беше доскоро, Китай и Русия да наложат свое вето, защото и двете държави одобриха февруарската резолюция. Сега и те вече са раздразнени. Тъкмо в този контекст трябва да се разглеждат е преговорите около предложението за руско-иранско обогатяване на уран на руска територия. Винаги когато бъдат притиснати, моллите в Техеран правят крачка назад. След като в продължение на месеци те отхвърляха подобен вариант, сега поне оставят своите дипломати да преговарят по този въпрос. Тези консултации обаче също протичат по известната схема : три напред, две назад.Стига се дотам, че всички започват да се радват, само затова, че изобщо са възможни някакви преговори.

Затова няма решение на проблема около иранската атомна програма, което да подминава Съвета за сигурност. Опитът от последните три години е показал, че моллите разбират само от езика на силата. Какво е мнението им за предпазливата дипломация стана усно от едно изказване на иранския президент през миналата есен. “Европейците са като немощно лаещи кучета – удариш ли им ритник - изчезват” – заявил Ахмадинеджад в ООН. Възможност истински да се ” озъби” има само Съветът за сигурност. Той има право да разпореди замразяването на банкови сметки в чужбина и да забрани на висши правителствени представители на една страна да пътуват навън. Следващата степен са въвеждането на запор за международни кредити и инвестиции, и най-сетне въвеждането на търговско ембарго. И при най-малкия опит за натиск, режимът в Иран ще започне да плаши с най-лошото: че ще денонсира международния договор за неразпространение на атомното оръжие, и че ще спре доставките на петрол и газ. Въпреки това, всички трябва да знаят, че Иран никога не може да надвие международната общноста, ако тя е сплотена. Иранската икономика е в лошо състояние, страната е от всякъде военно обкръжена. Дрънкането на оръжие е част от иранската стратегия - колкото по-лошо е положението, толкова по-силно се чува. Западът обаче не бива да се впечатлява от подобни неща. Единственото важно нещо е, Иран да се откаже от атомните си планове.