Режимът на тока в Тирана

На шума в Тирана е трудно да се издържи. Причината е в дизеловите генератори край всеки магазин или ресторант. От седмици наред всекидневието в Албания протича под знака на енергийната криза. Над 10 часа дневно ток няма, в малките селища вечер е почти пълна тъмница. Междувременно енергийната криза прерастна и в политическа. Управляващата Демократическа партия на премиера Сали Бериша обвинява предишното социалистическо правителство. Говорителят на държавния Албански енергиен концерн КЕШ Герг Коя обяснява кризата по следния начин:

“Актуалната ситуация е свързана с лошия мениджмънт на енергийните ни ресурси и особено със злоупотребите с тях по време на предизборната борба 2005 г. Към това се прибавя, че конкурсът за внос на електроенергия в началото на годината, не се състоя. Третата важна причина е дефектът във ВЕЦ Вау и Дежеш.”

На теория електроснабдяването в Албания понастоящем се извършва съгласно строг режим. На практика обаче план-графикът за този режим не се спазва. Енергийният концерн КЕШ обосновава отклоненията от графика с дефектите на остарялата мрежа. Всекидневието в Албания обаче зависи именно от този режим на тока.

Бехар Туфа е собственик на малко кафененце в Тирана, където сам обслужва клиентите. Той е принуден да идва в заведението си много рано, преди да изключат тока. След това забучава генераторът:

“Много трудно е понастоящем заради ограниченията в токоснабдяването. И постоянния шум. Губим клиенти. Ясно е, че ще се оплакват – не могат да понасят шума от генератора.”

Малките и средните предприятия са основните губещи вследствие на енергийната криза. И Бехар Туфа е застрашен от фалит:

“Бизнесът страда много. Хладилниците са изключени, защото агрегатът не може да захранва всички уреди. Много е трудно и май скоро ще трябва да затворя заведението”.

Докато Бехар работи в кафенето , жена му Зана остава у дома, за да се грижи за новородената им дъщеря. Как се справя при тези условия?

“Как се справям ли? Ставам сутрин в 4, за да мога да стерилизирам бурканчетата, да кипна вода, да изпера и т.н. През деня не излизам често, защото у дома е много студено. Срещам се с приятелки или отивам някъде, където има ток, за да мога да стопля яденето на малката. Напълно изтощена съм, но какво да се прави.”

Късно вечерта Бехар Туфа се завръща у дома. Жена му е запалила свещи, но атмосферата не е романтична. След толкова часове край шумния генератор Бехар Туфа иска само малко тишина и спокойствие. През прозореца още се чуват генераторите.

“Много ме дразни постоянният шум. Човек може да се побърка. Трудно е да се работи така. Шумът от генераторите ми е постоянно в главата. И най-малкият шум става непоносим”.

Надеждите му са свързани с обещаните от правителството извънредни мерки. Според правителството режимът щял скоро да стане по-поносим, защото в скоро време щял да започне внос на електроенергия от чужбина, което щяло да доведе в дългосробна перспектива до стабилизиране. От концерна КЕШ обаче нищо не обещават.

“Много зависи от постоянно нарастващата консумация. Друг един проблем е, че електроенергията се използва до голяма степен за отопление. Мога да заявя, че вносът на електроенергия бе увеличен с 25 на сто и нашите специалисти полагат усилия, да гарантират справедливото разпределение. Не можем обаче да назовем срокове за окончателното справяне с проблема”.

- казва говорителят на албанското енергоснабдяване.

Кога ще дойде денят, когато в Албания винаги да има ток, никой не знае.

...

“Имаме светло!” – крещят децата на Бехар Туфа. Макар и за малко – токът е дошъл.