Религията в Европа
14 април 2004Реклама
В числено отношение след 1 май ЕС става преобладаващо католически, тъй като това е изповеданието, към което се придържа по-голямата част от населението в осем от десетте нови страни-членки. Не става дума за "нова евангелизация" на Европа, но няма съмнение, че разширението ще даде нов християнски импулс на общността. Тази надежда се гради най-вече върху силната роля на католицизма в Полша, 95 процента от чието 38-милионно население изповядва тази религия.
Католическата църква доминира също в Унгария, Словения, Литва, Малта и Словакия. Все пак религиозните размествания вследствие на разширението не са прекомерни: досега католиците в ЕС възлизаха на 55 процента от населението, в бъдеще ще бъдат 60. Делът на протестантите ще намалее на 18 процента; само в Естония и Латвия най-голямата конфесионална група са лутераните.
Броят на православните християни, досега 11 милиона, ще се покачи на 13 милиона. Значителни размествания ще настъпят след няколко години с приема на България и Румъния, които имат общо 30-милионно население, което е преобладаващо православно. Не се очаква увеличение на мюсюлманите, които ще останат на нивото от 10 милиона.
Рюдигер Нол, заместник генерален секретар на Конференцията на европейските църкви, подчертава, че разширението на ЕС не трябва да доведе до нови разделителни граници, особено според религиозни критерии, тъй като те много бързо могат да се превърнат в граници на нови конфликти. По-важен от изповеданието, според него, е приносът на църквите за европейското единение. Нол припомня, че църквите са единодушни по въпроса за ЕС като "ценностна общност". Различия имало обаче по въпроса, кои ценности трябва да преобладават. "Източноевропейските църкви поставят на първо място общностните ценности, докато западните църкви изтъкват по-скоро гражданските и политическите права на индивида" - смята Нол.
Наличието на различия в религиозния подход между досегашните и новите страни-членки на ЕС потвърждава и едно актуално допитване. 56 процента от анкетираните в новоприетите страни имат доверие в религиозните институции, които се нареждат по този начин на второ място след армията и полицията; в старите страни-членки аналогично доверие имат едва 42 процента.
Католическата църква доминира също в Унгария, Словения, Литва, Малта и Словакия. Все пак религиозните размествания вследствие на разширението не са прекомерни: досега католиците в ЕС възлизаха на 55 процента от населението, в бъдеще ще бъдат 60. Делът на протестантите ще намалее на 18 процента; само в Естония и Латвия най-голямата конфесионална група са лутераните.
Броят на православните християни, досега 11 милиона, ще се покачи на 13 милиона. Значителни размествания ще настъпят след няколко години с приема на България и Румъния, които имат общо 30-милионно население, което е преобладаващо православно. Не се очаква увеличение на мюсюлманите, които ще останат на нивото от 10 милиона.
Рюдигер Нол, заместник генерален секретар на Конференцията на европейските църкви, подчертава, че разширението на ЕС не трябва да доведе до нови разделителни граници, особено според религиозни критерии, тъй като те много бързо могат да се превърнат в граници на нови конфликти. По-важен от изповеданието, според него, е приносът на църквите за европейското единение. Нол припомня, че църквите са единодушни по въпроса за ЕС като "ценностна общност". Различия имало обаче по въпроса, кои ценности трябва да преобладават. "Източноевропейските църкви поставят на първо място общностните ценности, докато западните църкви изтъкват по-скоро гражданските и политическите права на индивида" - смята Нол.
Наличието на различия в религиозния подход между досегашните и новите страни-членки на ЕС потвърждава и едно актуално допитване. 56 процента от анкетираните в новоприетите страни имат доверие в религиозните институции, които се нареждат по този начин на второ място след армията и полицията; в старите страни-членки аналогично доверие имат едва 42 процента.
Реклама