Репортаж от бежанския лагер "Яброна" край Хартум

"50 деца през миналата година умряха от ухапване на скорпион "- казва Дензио. Той произхожда от етническата група "динка" - от Южен Судан, но живее в "Яброна" от повече от 11 години. Яброна е един от най-големите бежански лагери в покрайнините на столицата Хартум. Условията там са просто потресаващи. Никой не се грижи за жертвите от войната, прокудените и бежанците. Те живеят в бараки , едва - едва скърпени от стари ламарини или пък от стари кашони и чували. "Щастливците" живеят в по-солидни къщички от глина и дърво, само че през дъждовния период глината се размеква, много от от тях се срутват под тежестта и погребват под себе си живеещите там. Така всяка година по времето на дъждовния период много хора загиват напълно безслислено.
Бедността и трагедията на тези хора е осезаема.
Дензио - верующ католик има две жени и общо 20 деца. Втората му жена е била съпруга на починалия му брат и според племенните традиции той е бил длъжен да поеме грижата за нея, както и за децата на брат си. Децата на Дензио носят пробити ризи и мръсни манталони, те миришат на мръсно и на урина, имат хрема, очни заболявания и какво ли още не. " В Яброна няма вода" - казва Дензио. "Ние живеем в пустинята и сме принудени да купуваме всяка капка вода скъпо и прескъпо от търговците.
Нощем в Яброна става ужасяващо студено, а много от жителите на бежанския лагер нямат даже и одеяло за да се прикрият от студа. От 1983 година насам в Судан вилнее кървава гражданска война. Хората от Севера се чувстват дискриминирани и експлоатирани. В края на 80-те години шефът на клана "Динка" заедно с мнозина други напуска Юга ,поради това че бунтовници от южносуданската народоосводителна армия нападат и плячкосват селата. Младите момчета и мъже от племето са отвлечени и превърнати във наемници. Онези, които успяват да се спасят се насочват към столицата Хартум. Така попадат в бежанския лагер "Яброна". Над два милиона души мизерстват в този лагер. Повечето от тях се надяват да доживеят деня на мира, когато ще могат да се завърнат по родните си места - там, където са изоставили къщи, добитък и покъщнина. В Яброна те са на ничия земя - нежелани и от правителството, което редовно изпраща булдозери, които сравняват със земята бараките и землянките. С черен хумор Дензио казва " Може би те ни изпращат нощем и скорпионите".