Реставрирането и съдбата на банята в София

Банята – като природно богатство, като исторически паметник, като туристически обект, като източник на доходи, като атракция на столицата, като възел от проблеми… - това бе дебатирано в организираната кръгла маса, която – макар и със закъснение – събра на едно място както професионалисти, така и ангажирани със съдбата на София общественици. Своеобразно въведение към темата бе изложба с фотографии, които представляваха красноречив паралел между различното отношение към минералните извори в София и Будапеща. Снимките показват занемарената уникална сграда на централната софийска минерална баня и разкошно реставрираните бани в унгарската столица. Поставени едни до други, тези фотоси са недвусмислен коментар за начина, по който двете столици се отнасят към наследеното от природата и дедите ни богатство.

Случаят със Софийската баня може да бъде разглеждан като концентриран израз на характерните белези на лошо стопанисване, типични за голяма част от сменящите се през последните 18 години управници.

Преди 20 века лековитите извори, които бликат в центъра на София, дават началото на онова, което в последствие става столица на страната. Както на много други места по света селището започва да се оформя около това изключително ценно природно богатство и градът расте не просто около един, а около множество естествени резервоари с лековити води. Не по-малко целебни и не по-малко занемарени са лековитите извори в Овча Купел и Иваняне, в Княжево и Бояна, в Банкя, Банишора и Горна Баня. Самите наименования на повечето от тези квартали подсказват, че животът там е бил организиран около минералните води.

За разлика от Унгария обаче, за разлика от Чехия и прочутия курорт Карлови Вари, където баните са не само част от културното наследство, отделен разказ за историята на мястото - !, но и старателно охраняван обект на туристическата индустрия, София, както впрочем цяла България, безхаберно, нехайно и дори престъпно разлива богатството, с което разполага.

Нещо повече – през последните близо 20 години Централната баня все повече започваше да прилича на разградена обществена тоалетна – средище на безпризорни и случайни минувачи, които използваха това пространство за преспиване, за напиване, за надрусване или за укриване. А преди 8 години на някой му хрумна, че под този покрив може да се настани Музея на София. В плана на общината за реставрация на сградата дори фигурира черно на бяло, че 70 на сто от помещенията на банята ще бъдат предоставени на Музея и само 20 процента – вероятно там, където горещата вода просто няма как да бъде отклонена – за балнеолечебница.

Всички грамотни архитекти знаят, че най-правилното решение, когато се търсят варианти за реставриране и възстановяване на старинни обекти, особено ако те са логично свързани с мястото, на което са построени, е да се запази функционалността на сградата. Толкова е близо до логиката!

Това, че трябваше французите и унгарците да се заемат с подобна инициатива, която цели да покаже на градоначалниците и на софиянци как да спечелят от собственото си богатство е тема на друг разговор.