Словесният политекшън преди изборите

„Интелигентна провокация - така лидерът на ДПС Лютви Местан нарече предложението си за изцяло мажоритарен избор на депутати.” Из новините на в. „Сега”

Събитията в Гърмен и Орландовци, силно преувеличените, но пък масово тиражирани слухове за напрежение между българи и роми в Нови хан и Филиповци, непремерените взаимни нападки на политическите лидери по този и други поводи, създават тревожното впечатление за търсени провокации в българското общество. Не е тайна, че тук се движим по съвсем крехък лед, макар и посред лято. Изотдолу тлеят доста поводи за неовладяем конфликт: и причината той да избухне със страшна сила и да ни помете може да се окаже съвсем непредвидима и случайна. Не е изключено искрата да пламне от казана дума.

Водачи в листите на казаните, подчинени на стратегията да дразнят и провокират думи, несъмнено са неколцина от политическите мъже на ДПС, егото им движението да бъде определящ център в политико-икономическия живот на страната „не ваканцува”. Не им отстъпват кой знае колко и пишман ораторите от „Атака” и „Патриотичния фронт” или пък някой изпаднал барековец. Изглежда насаждането на деструктивен дух и взаимонасъскването им се струва най-печелившата сред електоратите им карта…

Словесният политекшън идва в повече

Разбира се, не можем да определим „реториката на провокациите” като единна, тя е сложен комплекс от послания към отделните социални групи и предизвиква различни реакции на агресия. Изявленията на лидера Местан, да речем, „копипействат” доста успешно някогашните Доганови послания за обръчи и разпределяне на държавни баници – целта им е едновременно да консолидират традиционния свой електорат от социалното и образователно дъно, да разгневят първосигналността на твърдите националисти и отгоре на всичкото да скандализират по-интелигентните граждани с твърдения от типа: "ДПС функционира на принципа на вътрешната демокрация” или "Ако някой предлага изменения в изборните правила, за да ликвидира коалиционността - ако не во веки веков, то поне за следващите 20 години - еднопартийните управления в български вариант могат да се изродят в тоталитарни". В един и същи ден Местан и движението му са ту за изцяло мажоритарни, ту за изцяло пропорционални избори, вероятно за да не свършва „екшъна” с всичкото му криворазбрано политическо и медийно ехо…

Недоверие на квадрат

Към нагнетеното от политическото говорене недоверие успешно се наслагват и взаимните нападки между министъра на правосъдието и главния прокурор, при това на фона на съвсем компрометираната съдебна система и буксуващите засега реформи в нея. Втрещаващо противоречивите актуални данни на две социологически агенции удрят джакпота на съмненията за „скъпо платен слугинаж и клиентелизъм” и обществото направо заживява в реторичния „режим на провокациите”, който днес е само словоблудно и цинично дърдорене.

Но утре няма да е чудно, ако се премине от ожесточени думи към ожесточени дела. Ясно е, че предстоят местни избори, но нима животът в селата и градовете на страната ни няма да продължи и след тяхното провеждане, все едно кой е кмет?