Референдумът в Каталония

Огромна победа – въпросът е каква е ползата от нея: новият автономен статут бе приет с около три четвърти от гласовете. Само че гласувалите са по-малко от половината от имащите право на глас. Това създава проблеми най-вече на архитектите на новата каталонска конституция – в продължение на месеци испанският премиер Сапатеро агитираше каталонци да приемат неговия смекчен вариант на автономния статут. Вчера за него имаше значение само резултатът:

“Мисля, че трябва да се приучим на повече демократическа отговорност и уважение към конституционните норми. Този референдум получи преобладаващо мнозинство.”

Новият автономен статут дава на най-богатия и най-силен в икономическо отношение регион на Испания значително повече самостоятелност: Каталония получава правото да задържа за себе си по-голямата част от данъчните постъпления, да дава разрешителни за работа на имигрантите, получава и специални права в сферата на правосъдието. Освен това флагът и химнът на Каталония се признават за “национални символи”, усилват се позициите на каталонския като “матерен език”.

В тези отстъпки консервативната опозиция вижда началото на края на единството на Испания и затова беше против автономния статут. Въпреки поражението си ръководителят на народната партия Мариано Рахой заплашва с обжалване пред Конституционния съд:

“Тази операция трябва да бъде пресечена, тъй като по този начин се слага край на конституционна Испания. Изобщо това е във вреда на общите интереси на страната.”

Каталонската ляворепубликанска партия, която иска в перспектива пълната независимост на региона, е другият голям губещ на референдума. Партийната говорителка се опита да оправдае резултата с ниското изборно участие и сложни аритметични сметки:

“На фона на населението за новия статут е гласувал само всеки трети каталонец. Затова всички партии трябва да се замислят за ниското изборно участие; явно е, че някъде бъркаме.”