Реформите в НАТО
10 февруари 2006
Вероятно през октомври 2006 Върховният главнокомандващ на НАТО в Европа генерал Джеймс Джоунс ще оповести, че новите сили за бързо реагиране са дееспособни. Те ще имат численост от около 25 000 войници и ще трябва да са готови за изпълението на мисии навсякъде по света, включително и при най-трудни обстоятелства. Белгийският военен Лудвиг Декамп, който работи в плановия щаб на главната квартира на НАТО казва:
Декамп:
“Това е силно технизирана армия, която ще бъде и много гъвкава. Тя е оперативното средство, което ще позволи на НАТО да провежда редица мисии. Става дума както за хуманитарни операции, като например в помощ на жертвите от земетресението в Пакистан, така и за действителни военни задачи.”
В регионите,засегнати от земетресението в Пакистан, вече действа малка част от бъдещите сили за бързо реагиране на НАТО. Там те разчистват шосета и възстановяват разрушената инфраструктура. Най- големият разход е свързан с въздушния транспорт на войниците и техниката. НАТО не разполага с достатъчно собствени самолети и трябва да наема чужди машини. Опитите, да се набавят собствени самолети, напредват бавно, главно поради ограничените бюджети по отбраната на европейските партньори.
Силите за бързо реагиране на НАТО , които са в процес на създаване от три години насам, всъщност не са единна армия, а по-скоро се състоят от отделни национални екипи, които ще бъдат на разположение на главнокомандващия Джоунс за по шест месеца. Този принцип за ротационна готовност представлява нова концепция за НАТО – пояснява Лудвиг Декамп:
Декамп:
“Много е важно, силите за бързо реагиране да действат като своего рода трансмисисия. Това няма да е статична армия, а такава, която се основава на ротационния принцип. Така всички държави-членки за по шест месеца ще изпращат своите поделения за мисии на Силите за бързо реагиране. Преди обаче да им бъде атестирана “готовност за участие в мисия” ги очакват множество тренировки.. Това пък на свой ред означава, че всички армии на страните-членки постепенно ще извличат полза от обучението.”
Освен това е предвидено, Силите за бързо реагиране да служат като модел за преустройството на националните армии, които в голямата си част все още са концентрирани над задачата да защитават националните граници и сигурност. В момента се водят оживени дискусии, къде и с какви поръчения да бъдат пращани бъдещите войски на НАТО в чужбина. Докато Доналд Рамсфелд желае те да се включат в глобалната битка срещу тероризма, Франция и други европейски партньори смятат, че е редно мисиите да са само от хуманитарен характер. Германия все още се колебае какво становище да заеме по въпроса.