1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Рецепти срещу мозъчната смърт на НАТО

2 декември 2020

В последните години НАТО постоянно се раздира от вътрешни спорове и разногласия. А френският президент Макрон му постави страшна диагноза: мозъчна смърт. Сега има идеи за реформи на военния съюз, но ще го спасят ли те?

https://p.dw.com/p/3m72B
Снимка: picture-alliance/dpa/D. Naupold

Военният съюз НАТО се определя като гарант за един по-мирен свят – но напоследък се множат примерите за политически неразбирателства между партньорите: американският президент Тръмп постави под съмнение трансатлантическите отношения и обяви без предупреждение изтеглянето на част от американските войници в Германия. Турция навлезе в Северна Сирия, има и активно военно присъствие в Либия. Тези несъгласувани стъпки разгневиха френския президент до такава степен, че той още преди година обяви, че Алиансът е изпаднал в състояние на мозъчна смърт

„Това бе провокация, но тя бе продуктивна, защото задвижи процеса“, казва Томас де Мезиер, съпредседател на експертна група, създадена в отговор на диагнозата на Макрон, която междувременно представи своите препоръки. Бившият германски министър на вътрешните работи и на отбраната Де Мезиер заяви в интервю за германската обществена телевизия ARD, че Алиансът е „закостенял“ във вътрешен план. И тъй като освен това и външните заплахи са се променили, е крайно време за обновяване на организацията.

Повече единство, по-бързи решения

Почти 140 са препоръките на експертната група, които са озаглавени: „НАТО 2030: обединени в нова ера“. За укрепване или възстановяване на вътрешното единство се препоръчва например ускоряване на взимането на решенията. Това означава да бъде разхлабен утвърденият от десетилетия и свещено пазен от НАТО принцип за единодушно вземане на решенията. В тази връзка Де Мезиер твърди, че няма нужда той да бъде отменян – по-скоро целта е чрез въвеждане на право на вето само от министерско ниво нагоре да бъде затруднено налагането на блокади. 

Също и германският външен министър Хайко Маас не вижда опасност от отклонение от принципа за единодушие. Или както посочва той: "При НАТО става въпрос за война или мир“.

Необходимостта от дебати

В документа, подготвен от експертната група, не се посочват поименно решения, породили вътрешни разногласия в Алианса –като например покупката от Турция на руска система за противоракетна отбрана. Но за да не се изненадват постоянно взаимно натовските държави, препоръката е те да се информират взаимно за предстоящите важни решения. Този ангажимент би могъл да бъде приет на някоя от следващите срещи на върха.

Китай - все повече във фокуса на вниманието

Северноатлантическият съюз е създаден навремето, за да се справя не толкова с вътрешните, колкото с външните заплахи. А те – след последната „Стратегическа концепция“ на НАТО от 2010 година – са променени из основи: тогава тероризмът и кибератаките бяха периферни теми, а Китай почти не се споменаваше.

Френският президент Макрон: "НАТО е в мозъчна смърт"
Френският президент Макрон: "НАТО е в мозъчна смърт"Снимка: picture-alliance/dpa/AP/M. Dunham

Поради това сега настоятелната препоръка е да се обърне повече внимание на Китай: „Някои са загрижени, че в такъв случай НАТО може да се превърне от трансатлантически в индо-пацифистки съюз – ако например дадем гаранции за сигурност на Тайван или на други, което ние определено не препоръчваме“, казва Де Мезиер. Същевременно е важно съюзниците да си сътрудничат с партньори като Нова Зеландия, Австралия, Япония и Южна Корея.

Диалог с Русия

Що се отнася до Русия, документът съдържа малко изненади: най-ефективен спрямо Москва е известният двустранен подход – комбинация от диалог и възпиране. Лявата партия в Германия отправи остри критики към препоръките, отправени към Русия и Китай – те щели само да засилят глобалната конфронтация и да затруднят политиката за намаляване на напрежението, по думите на лявата депутатка Хайке Хензел.

Де Мезиер трудно прикрива ироничното си отношение спрямо идеите ЕС да стане по-независим във военно отношение, и още повече за основаването на „европейска армия“. Според него „стратегическата автономия“ на ЕС извън НАТО не би била смислена. В много по-голяма степен ЕС би трябвало да укрепи възможностите си в рамките на НАТО: „По-малко големи думи и повече дела ще се отразят добре както на европейската политика за сигурност, така и на Северноатлантическия съюз“, подчертава Де Мезиер.