”Ричърд Никсън от Даунинг стрийт”

Знае се, че нарочените за тежко болни живеят дълго. Това обаче не означава, че те са безсмъртни. Тони Блеър може и да се смята за недосегаем, защото многобройните политически некролози, които излизаха за него през последните месеци в пресата, се оказваха все прибързани. Блеър се е вкопчил в премиерското си кресло и вестникарските прогнози за премахването му от властта удрят на камък.

Този път обаче за оставката на британския премиер се призовава в едно издание, което досега му беше напълно предано. ”Последните дни на Блеър” пише на корицата си седмичното списание ”Икономист”. В статитято по темата на броя се казва още по-директно: ”Ако до днес британският премиер не се е замислял да подаде оставка, то сега той би трябвало да направи това”.

Преди по-малко от година Блеър успя да извоюва историческа трета подред изборна победа за британските либерали. Оттогава насам обаче няма месец, през който правителството му да не е разтърсвано от скандали. Освен това зад кулисите на премиерското място нетърпеливо е застанал финансовият министър . Гордън Броун има твърдото обещание на Блеър, че още преди края на мандата ще седне на премиерското кресло на Даунинг стрийт десет.

Гротескно е, че един от последните удари, стоварили се върху Блеър, е свързан с иначе успешно за него гласуване в долната камара. Реформата в образованието, на която Блеър толкова държеше, получи широка подкрепа, но благодарение на консерваторите. Проблемът е в това, че гласовете от опозицията всъщност покриха липсващата подкрепа от страна на съпартийците на премиера. Пък и третата годишнина от нападението над Ирак припомня на британските избиратели, че мнозинството от тях никога не са го подкрепяли.

За Блеър обаче най-опасното от всички разкрития е свързано с тайните кредити, отпускани на лейбъристката партия от богати спонсори, получили в знак на благодарност благороднически титли чрез подкрепата на партийното ръковоство. През последните години партията на Блеър е получила по този начин 21 милиона евро. И досега обаче лейбъристите отказват да оповестят имената на великодушните си спонсори. Потайнствеността е била строго спазвана: дори и ковчежникът на лейбъристите твърди, че не е знаел за тайните банкови операции. Консервативната опозиция нарича това фонд за подкпупи, създаден лично от премиера. Не без задоволство консерваторите припомнят, че през 1997-ма, ставайки премиер след серия скандали в предишното управление, Блеър обеща да бъде ” по-чист и по-бял и от най-бялото”. Сега обаче самият Блеър получи прякор, който напомня за един напуснал със срам и позор властта американски президент: – така британците наричат днес подигравателно Тони Блеър.