1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Рогът на изобилието се оказа празен" - статия на Зюддойче Цайтунг за България

3 ноември 2004

Журналистът Франк Нийнхойзен описва впечатленията си от едно пътуване из България.

https://p.dw.com/p/AudF
Снимка: dpa Zentralbild

"Рогът на изобилието се оказа празен" е заглавието на статията , а към нея в подзаглавие е добавен въпроса : Защо бившият монарх си проигра симпатиите на хората като премиер. Репортажът на Нийнхаузен започва от Севлиево и кабинета на кмета Йовко Йовков, зад чийто гръб - както четем в репортажа - мялко вяло висят символите на бъдещето - знамената на България, на НАТО и на ЕС. "Повечето българи мислят, че с ЕС у нас положението ще стане по-добро -казва Йовков, но не знаят, че конкуренцията също ще се усили, че ще трябва повече да работят и да разчитат единствено на себе си." Йовков знае, как функционира новата система. На няколко пъти вече той е получавал пари от ЕС. 12 милиона евро ще бъдат вложени в скоро време в строежа на нова пречиствателна станция, а други 8 милиона вече е получил по друг проект. Без американските инвестиции в завода за санитарен фаянс, метаморфозата на Севлиево едва ли щеше да е много напреднала. Само до преди няколко години в града едва ли можеха да се изкарат прилични пари, докато сега заплатите там са с 25 % над средното ниво за страната. И все пак и това е твърде малко в една страна, в която хората са принудени да се задоволяват изкарват около 150 евро месечно и където безработицата макар и да намалява, все още е на ниво от близо 17 %.

Въпреки Севлиево, стопанският напредък и привлекателната перспектива за ЕС, България заедно с Румъния ще бъде най-бедната страна-членка на ЕС.

Всъщност холожението на хората трябваше да се е подобрило значително повече и то не само в Севлиево. Това поне беше обещал най- силният човек в държавата - бившият цар. През 2001 г. той се завърна след повече от пет десетилетия в изгнание, основа политическо движение и отведнъж спечели парламентарните избори. От царя стана министър-председател, а от Симеон Втори - гражданинът Симеон Сакскобурготски. След началото на демократичните промени през 1989 година българите бяха обедняха значително, те се разочароваха от социалистите, които забавиха реформите, а после и от консерваторите, сред които корупцията продължи да се разраства. Хората съзираха в Симеон Месията. Те повярваха на неговите обещания, че в рамките на 800 дни животът им ще се подобри чувствително. 800-те дни отдавна са отминали , междувременно бившият монарх като че ли се препъна в червения килим, който му беше постлан от народа на изборите. Гражданите са отрезвени, Сакскобурготски е загубил голяма част от тяхното доверие, заедно с царския мит. Особено хората в провинцията и малките градове са огорчени и нетърпеливи - там където икономическото оживление на България не е така осезаемо както в столицата София или по курортите на Черноморието, към които прииждат туристи. Сакскобурготски обеща да се излее рогът на изобилието, и сега хората му припомнят тези обещания. Една година преди следващите избори - според социалогическата агенция МБМД едва ли ще има и 9% от българите, които отново да са склонни да гласуват за бившия цар. Повечето и без друго гледат на него като на фигура с представителни функции, която елегантно и с достойнство преминава по парадните пътеки в чужбина. Неговият народ е разсърден и от друго. Сакскобурготски поиска да му бъдат върнати обширни семейни владения и земи , които са му били отнети преди това от комунистите. Резиденцията във Врана, където той живее в момента, вече му е върната - дворецът в покрайнините на София е заобиколен 21 400 квадратни метра земя. Той си върна и дворецът в Боровец, към него и 120 хектара гори в планинския регион. Стойността на латифундиите се изчислява на 170 милиона долара. Това разбуди гнева на българите, които естествено знаят, че бившият цар е бил бизнесмен в Испания и че е жененза дъщерята на един от най-богатите едри индустриалци на страната. Ядно за българите е и това, че родния му език е пострадал от престоя в чужбина. Неговият български не е достатъчно добър, а неангажираността на изказванията му - без значение на какъв език са направени - направо легендарна.

И така става все по-съмнително, дали развенчаният цар ще е този, който ще въведе страната си в ЕС през 20007.Само преди няколко седмици Европейската комисия гарнира похвалите си за икономическия и законодателен напредък на страната с предупреждения за вилнеещата корупция. Все още България носи тежкото бреме на имиджа си като страна на пороците : подкупи, престъпност, търговия с хора, сенчеста икономика. Министър-председателят не успя да ограничи тези явления. Из улиците на София се носят престъпници в бронирани лимузини, за които сякаш не важат никакви правила. Често пъти благоразположението на полицията и съдебните власти може лесно да се получи. Престъпниците се разпределят сферите на влияние с помощта на огнестрелни оръжия. Само за пет месеца по улиците на София са убити над 10 души. И въпреки това, членството на изтощената страна в ЕС не може да бъде отменено. Правителствените ръководители на ЕС ще гласуват за членството на България в общността през декември.

Комунистическото време е оставило своите следи. Твърде бавно българите започват да се приучват, как да поемат живота си в собствени ръце. Онези, които рано са осъзнали как става това, вече отдавна са напуснали страната. През последните 15 години тя е била напусната от 800 000 души. Това са най-качествените кадри - образовани, знаещи чужди езици, амбициозни, гъвкави. Онези, които са останали в България , се надяват, че с влизането в ЕС най-после ще дойде благоденствието и международното уважение.