Ролята на ЕС в борбата с природните бедствия

Европейският отдел за борба с природни бедствия в Брюксел няма собствен пожарен или спасителен отряд. Барбара Хелферих от Европейската Комисия:

“Не, не можем да си представим да имаме отделна пожарна. Това не би направило работата ни по-ефективна. По-централизираното не винаги е по-ефективно.”

За сметка на това информирането на всички страни-членки, както и координирането на помощни действия са централизирани и ефективни. ЕК е създала информационен и наблюдателен център, до който европейските държави могат да се обърнат в случай на бедствие или да предложат помощта си при борба с определена катастрофа. По време на пожарите в Гърция, гръцкото правителство поиска от центъра самолети и екипировки. Те бяха предоставени от другите страни-членки. Петър Билинг, ръководител на европейския отдел за защита на гражданското население пояснява:

“Този център съществува от 2001-ва година. Реално погледнато, в горите избухват пожари всяка година. При горските пожари става въпрос за големи измерения, по-трудное потушаването им. Въпреки това, мисля, че досега се справяме добре.”

Всички 27 страни-членки, както и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия са свързани посредством компютърната мрежа CECIS, в която те разменят сателитни снимки и информации за природни бедствия.

ЕС организира курсове за спасителни отряди. Освен това е съставена и база данни, където се съхраняват координатите на експерти за всякакви видове бедствия. ЕК възнамерява да разшири възможностите си за наблюдение и анализ на щетите. Ще бъдат формирани високо специализирани спасителни групи, които ще бъдат изпращани във всички европейски страни. Барбара Хелферих пояснява:

“Обучаваме определени спасителни групи от страните-членки така, че да реагират не само при бедствия в собствената си страна, но и да могат да оказват помощ във всяка друга държава в Европа. В случай на горски пожар напр. те биха могли веднага да реагират, без да се налага да координираме действията между всичките 27 страни.”

ЕС оказва помощ и при природни бедствия извън границите на Общността – като напр. след цунамито в Южна Азия през 2004-та, при земетресението в Иран през 2003-та или при екологичните катастрофи в Ливан или Кот Д`Ивоар.