1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ролята на Индия в конфликта с Тибет

19 април 2008

Защо във връзка с Олимпиадата Делхи проявява раболепие спрямо Пекин? Под заглавие "Дипломация на неизречените думи" Зюддойче Цайтунг" помества анализ за ролята на Индия в тибетския конфликт

https://p.dw.com/p/DkGH
Олимпийският огън в ДелхиСнимка: AP

Всичко изглежда като продължение на гротескна пиеса: гостите са подбрани, отсечката е съкратена поради опасенията от вълнения, демонстрациите са забранени. Това, което прилича на взето от учебника на някоя диктатура за големи пропагандни прояви, се прилага в най-голямата демокрация в света - в Индия. Олимпийският огън премина през Делхи и само оттам. Именно в индийската столица дилемата около огъня за Пекин може да се наблюдава най-добре - там живее най-голямата група тибетски бежанци, превърнали похода на олимпийския огън в пламтящо обвинение срещу Китай.

От една страна мнозина индийци поддържат лоялността към техните молби, позовавайки се на собствената си история. От друга страна политическото ръководство не би искало да заложи на сближаването с Китай, отправяйки политически сигнали към Тибет. При никой от предишните етапи не е ставало до такава степен дума за двустранните контакти и за

сложните отношения на две стремително развиващи се сили

чиято роля ще е решаваща през 21 век.

Не само тибетците се питат защо индийското правителство ограничи до минимум правото на демонстрации. В крайна сметка самата модерна Индия е построена върху непокорството - демокрация, родена от неимоверната сила на мирните протести. А сега Делхи направо проявява раболепие спрямо Пекин. Очевидно индийското правителство мъмри Далай Лама , за да не накърни грижливо поддържаните отношения с Китай. Поставяйки по този начин реалнополитическите интереси над историята и морала.

Indien China Olympia olympischer Fackel in Neu Delhi Protest Handschellen
Протести в Делхи при пренасянето на Олимпийския огънСнимка: AP

Това може да не е много благородно, но е обяснимо. Индия осигурява от десетки години правото на убежище на Далай Лама и на хилядите други тибетски бежанци при условието да не се ангажират срещу Китай. Докато за Пекин точно това представлява провокация - щом духовният водач на тибетците обикаля света, аплодиран като Нобелов лауреат за мир, а убежището му се е превърнало в място за поклонение.

Така или иначе, прекалено би било да се очаква от Индия да играе посредническа роля в конфликта или да заеме антикитайска позиция. След продължителна вражда двете страни се сближиха едва наскоро. Двете мега-държави, чието население съставя общо над една трета от населението в света, развиват стремително икономическите си отношения, стокобменът се увеличава с часове. И тази промяна чрез търговията предлага в перспективен план и

политически шансове

Според много експерти Индия, която засега все още е след Китай, е по-добре въоръжена за бъдещето, тъй като една демокрация би могла по-добре да се справи с ударите и вълненията сред собственото си население, отколкото една диктатура. Делхи се въздържа и заради това - макар да поставя на задан план собствените си идеали, поне за времето на факелния поход.