Романо Проди, официален съперник на Берлускони

Професорът по икономика, който вече победи веднъж медийния цар на изборите през 1996 и бе избран за министър-председател, се представи на тези предварителни избори по-добре отколкото се очакваше. А участието на избирателите далеч надхвърли прогнозите.

Проди получи подкрепата на близо три четвърти, тоест 74 процента от онези 4, 3 милиона италианци, които си направиха труда да гласуват. Най-големият му съперник на предварителните избори, водачът на комунистите Фаусто Бертиноти, получи само 15 процента от гласовете, докато Антонио ди Пиетро, някогашният антикорупционен прокурор, стигна едва до 3, 3 процента.

Проди беше първият, който при завръщането си миналата година от Брюксел, предложи провеждането на предварителни избори по американски образец. От подобен “плебисцит” той се надяваше да получи по-добра легитимация за позицията си на водач на лявата опозиция. Главното му съображение бе не само това, че е безпартиен. От първични избори с участието и на комуниста Бертиноти той се надяваше също да преодолее окончателно травмата, предизвикана от падането на първото правителство Проди през 1998; тогавашното правителство на “професора” падна, тъкмо защото Бертиноти му отказа своята “външна” подкрепа.

В действителност и след триумфа си на предварителните избори Проди ще продължи да се тревожи за сплотеността на лявата опозиция. Така че до изборите му предстои да преодолее още препятствия при това в собствения лагер, състоящ се от няколко партийни групи. Този проблем сега се изостря още повече вследствие на реформата на избирателното право, наложена в парламента от коалицията на Берлускони.

Възстановяването на премахнатата през 1993 пропорционална система означава, че една срещу друга ще се изправят отново отделни партии, а не партийни коалиции. И при тази реформа Берлускони се ръководеше явно от макиавелистката надежда, че пропорционалната система ще предизвика напрежение най-вече в опозицията, която е още по-силно фрагментирана от управляващия блок.