"Романтизмът" - нова книга на Рюдигер Сафрански

Какво е светоусещането, мисленето, какви са навиците и моделите на поведение на романтичната личност? И какво общо има тази отдалечена епоха с нашето време? Тази тема засяга Рюдигер Сафрански в новата си, увлекателно написана книга “Романтизмът."

Рюдигер Сафрански, философ и писател, автор на монографии за Е.Т.А. Хофман, Шопенхауер, Ницше, Хайдегер, отличаван с редица реномирани награди, един от водещите на известния “Философски квартет”, излъчван по Втора германска телевизия ЦДФ. Към визитната му картичка може да се добави също, че пише колкото задълбочено, толкова и увлекателно и тъкмо благодарение на това качество предпоследната му книга “Шилер или откриването на немския идеализъм” се превърна в Германия в своеобразен бестселър и то в иначе не чак масово търсената биографична литература. Увлекателна и завладяваща е и най-новата му книга: “Романтизмът”, публикувана в издателство “Ханзер”. Скоро след излизането си тя влезе сред първите пет издания в барометъра на списание “Шпигел” за специализирана литература.

Епохата

Сафрански връща читателя към сравнително краткия период на немския романтизъм, просъществувал не повече от три десетилетия, между 1795 и 1825 г., но и оставил в историята незаличими следи. Авторът представя романтизма именно като значима епоха, представя нейните съвременници от Новалис и Лудвиг Тик до Фихте, Шелинг и Шлайермахер, описва тяхната заслуга за разкрепостяването на творческата личност, стремежа им да разчупят всички граници, да владеят света на въображението, влечението им към експеримента; разказва историята на романтичното светоусещане, която е жива и днес. Тази история е история на възхода на имагинерното, тя минава през Хайне, Вагнер, Ницше и Томас Ман и стига до съвременността. “Романтизмът” на Сафрански описва биографията на определена духовна позиция.

Революция в начина на живот

В края на 18 век в Германия се случва нещо невероятно. Докато Наполеон руши стария ред в Европа, в Йена и Берлин се обединяват бунтарски настроени писатели и техните приятелки, създават нещо като комуна: Лудвиг Тик и братята Шлегел, Фихте, Шелинг и Новалис, Клеменс Брентано, Хенриете Херц, Каролине и Доротеа Шлегел. Те търсят бленуваното “синьо цвете”, мечтаят за преоценка на всички ценности. На прагматичния свят на индустрията и техниката те противопоставят приказките, мечтите, екстазът, крайностите. Извеждат на преден план ирационалното, еротичното, митично-религиозното. Ранните немски романтици осъществяват истинска революция, включително революция в начина на живот. Рюдигер Сафрански:

“Не е случайно, че първото поколение романтици основават и първото общежитие в Йена. Тук се случват невъобразими неща; има любовни афери, размяна на партньорите, готви се заедно, водят се разпалени дискусии, основават се списания, които също тъй бързо скоро престават да излизат. И всичко това романтиците правят с чаровна и даже заразителна самоувереност.”

Нови хоризонти

Самоувереност, която след известно време избива в политически консерватизъм, а по време на войните срещу Наполеон дори и в реакционен национализъм. Сафрански не пропуска обаче да изтъкне и заслугите на немските романтици: тяхната грижа за приказката и фолклора, интересът им към европейския минезанг и сагата за Нибелунгите, култът им към Шекспир, когото налагат на европейската сцена. И не на последно място това, че литературата на романтиците открива нови хоризонти пред изобразителното изкуство и музиката. Впрочем, най-известната дефиниция на романтизма дава Новалис:

“Като придавам на простото възвишен смисъл, на обикновеното – тайнствена външност, на познатото – достойнството на непознатото, на крайното – илюзията за безкрайност, аз романтизирам нещата.”

Спектър на влияние

Във втората част на книгата си Сафрански насочва поглед към въздействието на романтизма върху следващите епохи до наши дни. Обстойно се спира на опитите на Рихард Вагнер и Фридрих Ницше да вплетат романтически идеи в концепцията на модернизма, разкрива романтическия подтик в модерните форми на живот, пробиващи си път в края на 19-то столетие. И изненадва в края на книгата си с една провокираща теза: поколението на бунтарите от края на 60-те години, пише Сафрански, е поколение на истински романтици, независимо какви политически позиции застъпват.

“Уудсток! Музиката, която тъй много ни опиянява, от Битълс до Пинк Флойд, това е дионисиевата култура като масов феномен, като поп-феномен. Това е романтичен изблик. По време на студентските бунтове в Париж през 68-ма по стените се разлепят плакати, на които пише: “Власт на въображението!” Не е ли това наистина романтичен мотив?”

През погледа на критиците

В обширна рецензия авторитетният седмичник “Ди цайт” препоръча книгата на Сафрански по следния начин:

“Рюдигер Сафрански блестящо успява да ни приобщи към романтизма и романтическото. Грандиозната му книга умело обединява философския анализ и анекдота и предлага на читателя нещо наистина рядко: увлекателно поднесен разказ за духовната история на Германия.”