Ромите - забравено малцинство

Масовите преселения на роми между Италия и Румъния предизвикаха интензивни спорове. Европейският съюз трябва да положи усилия за това ромите да бъдат интегрирани в родните им страни. Споровете избухнаха по повод интервюто, дадено от внучката на Мусолини - Александра, за един италиански вестник. Именно там тя отправи похвали към италианския министър-председател Романо Проди за това, че е подкрепил екстрадирането по бързата процедура от Италия на роми от Румъния. Така и трябва - заявява Мусолини, тъй като "румънците са превърнали престъпността в стила на живот".

Принципно депутатите от партията "Велика Румъния", с които до момента партията на Мусолини бе в една и съща фракция в Европарламента, не би трябвало да имат проблеми с интервюто - разбира се, ако Мусолини бе ограничила нападките си върху "престъпните цигани", както изтъкна досегашният заместник-председател на фракцията Йожен Михаеску. Обобщеното заклеймяване на неговите сънародници, обаче, бе определено като неприемливо, поради което се стигна до напускане на фракцията в знак на протест.

В продължение на 12 години групичката в дяснокстремисткия край на Европейския парламент не разполагаше с необходимия минимум от 12 души, за да може да образува фракция. Едва след присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз се добавиха седмина депутати, благодарение на което бе получен статутът на фракция, свързан със съответните привилегии и значителни добавки. Сега отново изгубен. Скърцайки със зъби демократичните фракции трябваше да се съгласят с отпускането на допълнителни данъчни средства и везможности за представителство именно на обявилите война на европейската толерантност и многообразие - като индиректно последствие от разширяването на Европейския съюз. Създадената точно преди година националистическа фракция "Идентичност, традиция, суверенитет" рухна от собствения си расизъм - заяви по този повод евродепутатката Ангелика Беер.

Остава открит въпросът за отговорността към малцинствата

Повод за злорадство, обаче, няма. Тъй като демократичните партии в Европа трябва сами да внимават да не попаднат в клопките на ксенофобията. Въпросът за отношението към малцинствата, както и за това - за кои обществени проблеми трябва да поеме отговорност Общността, остава открит. Тъй като в интервюто си Александра Мусолини само обобщава това, което в момента смятат мнозина италианци: Ако Румъния не бе станала членка на Европейския съюз, то и склонните към престъпност румънци биха си останали вкъщи.

Който споделя това мнение, не отчита, че и преди европейското членство много румънци напускаха страната. Същевременно делът им в италианската престъпна статистика не е по-висок, отколкото делът им в общия брой от населението. Така че няма никакви причини всички румънци да се подвеждат под един знаменател и да бъдат наричани престъпници. Факт е, обаче, че сред румънските пришълци в Италия има много роми, избягали от родината си заради расистките предразсъдъци, социалното ощетяване и икономическата безперспективност. А в Италия се изправят отново пред същите проблеми.

Ромските общности имат едни и същи проблеми във всички държави

Наброяващата 10 млн души ромска общност образува най-голямото мнозинство в Европейския съюз след разширяването. Ако старите-държави членки можеха да си представят каква отговорност ще трябва да поемат в тази връзка - щеше да им стигне дори и само един поглед в докладите за напредъка на Европейската комисия. Ежегодно там се правят нови вписвания, свидетелстващи за дискриминацията на ромите в Словакия, България, Румъния и Чехия. Общността, обаче, реши да приеме кандидатите въпреки тези дефицити. В последния доклад за Румъния, например, става дума за полицейски акции срещу ромите, за гонения и за разрушаване на жилищата им. Сега подобни обвинения очевидно ще се отправят и към Италия. Тъй като вместо да дадат добър пример на "новите", старите държави-членки възприемат лошите навици на "новите".

И след присъединяването много от държавите от Средна и Източна Европа не прилагат правилно антидискриминационните директиви и Европейската конвенция за човешките права - както сочи едно от актуалните решения на Европейския съд за човешки права. На 13 ноември този съд осъди Чехия да плати 14 хиляди евро обезщетения на роми. Причината - те отказали единствено заради своя произход да посещават специални училища. А тази практика е характерна за много източноевропейски държави: съгласно едно ново проучване на Амнести Интернешънъл и до днес в източните части на Словакия ромските деца се изпращат в специални училища. Което определено представлява незаконна дискриминация и нарешение на основните права на ромските деца - каквато е преценката на съда.

Смяната на местожителството само задълбочава предразсъдъците

Непосредствено след присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз унгарската евродепутатка Виктория Мохачи, от ромски произход, предупреди за вероятната бежанска вълна от роми от новоприсъединилите се към Общоността страни. По думите на Мохачи -90 процента от нейните сънародници са обект на дискриминация в родните си страни, засегнати са от изолация и бедност. Смяната на местожителството не би подобрила ситуацията им, само би увеличила предразсъдъците. Нейната препоръка бе следната - в интерес на всички държави-членки Европейският съюз би трябвало да положи усилия за това ромите да имат перспективи за бъдещето си в родните си страни.

И ето, че сега мрачните прогнози се сбъднаха, Румъния и Италия почти се оказаха в дипломатическа криза. Конфликтът, обаче, би могъл да намери разрешение на европейско равнище. Както министър-председателите на двете страни, така и някои партии в Европейския парламент настояват сега за създаването на специален интеграционен фонд за ромите. Това е правилно, тъй като нормалните европейски структурни фондове не обхващат ромите. Както бе изтъкнато още в началото на годината от редица правозащитни организации, даващи за пример България - че програмите за специално насърчаване на заетостта и образованието, както и за намаляване на социалната изолация, не достигат до ромите. Като се има предвид, че без съмнение те са най-бедната и най-засегната група български граждани.

Единствено създаването на специален фонд за ромите би могло да помогне

Естествено - Европейската комисия би могла да поиска промяна в насоките на определени проекти, преди да отпусне съответните средства от структурните фондове. Но тя има твърде малко влияние върху приложението на съответната програма на място от държавата-членка, респективно - които групи от населението имат полза от нея. Докато създаването на интеграционен фонд за ромите би могъл да бъде администриран директно от Комисията - в сътрудничество с ангажирани организации на място. Срещу допълнителните средства от Брюксел засегнатите държави определено не биха имали нищо против, а тези средства не биха натежали чак толкова на останалите страни-членки. Алтернатива така или иначе няма: Погледът към Италия показва, че тя няма как да се справи с този проблем.