Роналдо и завистта

Естествено, че офертата на мадридския клуб към португалската суперзвезда е едно неморално предложение. Защото трансферът на никой футболист в света не струва 94 милиона евро, защото никой футболист не заслужава годишна заплата от 11,5 милиона. На колко бедни хора би могло да се помогне с тези пари! Само че в този смисъл неморални са много други заплати и компенсации било в спорта, шоубизнеса или сред мениджърите.

Завист с ореол

Като чуваме сега възмутените думи на Карл-Хайнц Румениге, един от шефовете на "Байерн Мюнхен", с които той реагира на предложението на испанците, неизбежно се сещаме за казаното от английския писател Хърбърт Уелс: "Моралното възмущение е завист с едно нищожно ореолче". Как им се иска на шефовете на "Байерн" да бъдат на едно стъпало с "Реал" и да си съперничат за Роналдо! Вместо това те могат да си позволят "само" 30 милиона евро, колкото им струваше откупуването от "Щутгарт" на национала Марио Гомес. А това морално ли беше? Вероятно ще възразят не само клубове с по-малки финансови възможности.

Важи само един морал - платежният

Румениге иска нов регламент, един вид "финансов феърплей", като съответното одобрение ще се дава вероятно от комисия под председателството на мениджъра на "Байерн" Ули Хьонес или на милиардера Дитмар Хоп. Впрочем за мецената на "1899 Хофенхайм" трябва да се каже, че избягва да размахва финансовата тояга. Хоп смята трансфера на Роналдо за неуместен по чисто икономически съображения. И има право. Защото във футбола важи само един морал - платежният морал. Ако един ден той бъде пренебрегнат, многомилионният футболен мехур може да се спука. Тогава Румениге и компания ще тръгнат вероятно да викат на помощ държавата.