Руанда ще помилва близо 9000 затворници, съдени за геноцид
20 февруари 2007�оренбуш в Найроби:
В плътна тълпа мъжете са застанали на зарешетените прозорци на централния затвор в Китали, други са насядали в розовите си затворнически униформи по плоския покрив във вътрешния двор ня мястото за изтърпяване на наказанието. Всички напрегнато се вслушват в гласа от репродуктора:
Онези, чиито имена се чуят, очакват да излязат на свобода. Близо 9000 затворници. Един от по-възрастните осъдени казва:
“Бях много изненадан, когато чух името си”.
Той е излежал над 10 години по присъда заради извършени няколко убийства. Сега смята да се завърне в селото си. Още преди 4 години президентът на Руанда Пол Кагаме прокара закон за амнистията. Защото затворите в страната са претъпкани и съдилищата почти не са в състояние да се справят юридически с бремето на кланетата на 800 хиляди души. През последните години бяха освободени около 60 хиляди затворници. Те се завръщат често на местопрестъплението, където срещат оцелелите от геноцида. Президентът Пол Кагаме:
“Ситуацията в редица градове и села чисто и просто е такава, че жертви и извършители отново живеят врата до врата. Такъв е животът, който хората от Руанда трябва да понасят от години насам”.
В женския затвор в столицата Кигали избухват аплодисменти, докато се изчита списъкът на амнистираните. Облекчение следва напрежението, някои от жените припадат, други се тресят от ридания.
“Щастлива съм, че отново ще се завърна у дома”.
Казва тази жена. Същевременно обаче тя се пита, как ли ще успее да се оправи в обществото. Бившите затворници ще преминават в продължение на два месеца подготовка за целта в специални рехабилитационни центрове.
Отвън, пред порталите на затвора са се събрали членове на семействата с надеждата, че може би техни близки ще са сред освобождаваните.
“Очаквам мъжа си”.
Одет Мукешимана разказва, че той лежи в затвора от 12 години. Не знае, дали ще бъде освободен. Може само да чака.
Организации на жертвите и техните близки следят амнистията с много скептицизъм. Защото продължава да се стига до изблизи на насилие. Бивши затворници убиват бивши свидетели, близки на жертвите мъстят на извършителите, а и навсякъде из страната заседават селски съдилища, т.н. “гакачас”, които решават по-леките случаи. “ 13 години по-късно кошмарът на геноцида хъврля тежката си сянка над Руанда.