Русия - атентат

Естествено мнозина предполагат, че това е работа на чеченски терористи. Възможно е да е дело и на отделен извършител, тоест да не е част от въоръжената чеченска съпротива срещу руската армия в Кавказ. Много чеченски майки изгубиха синовете и мъжете си във войната. Руските сили за сигурност причиниха неизмерими страдания на безчет хора. Следователно отново бихме могли да имаме работа с възмезден акт.

Представителите на руските власти реагират със силни изрази, закани и псувни. Това е не само неуместно, това е израз и на безпомощност. Всъщност подобни терористични акции не могат да бъдат осуетени. Единственото, което руската държава би могла да направи, за да се сложи край на подобни кръвопролития, тя не е направила засега: да прекрати репресиите на руската войска срещу гражданското население на Чечения. Явно армейското ръководство не е узряло за тази задача. Правозащитните организации постоянно съобщават за безобразията на руските военни. Затова терористичните възмездни акции ще продължат - каквито и закани да чуем от министъра на вътрешните работи или дори от по-високо място.

През последните месеци въоръжената съпротива срещу руската армия в Чечения бе до голяма степен сломена. За военния успех на Москва има няколко причини. Едната се нарича Ахмад Кадиров. През октомври, с помощта на Москва, той бе избран за президент на Чечения. Кадиров командва един вид частна армия от няколко хиляди бойци, които воюват на страната на руските сили за сигурност. В чисто военно отношение чеченската съпротива няма какво да противопостави на армията на Кадиров и на руските войски. При това положение съпротивата се измества на плоскостта на тероризма. Отново гинат безучастни хора, този път руснаци; спирала на насилието, която поне засега никой не може или не иска да спре. Терорът създава в обществото атмосфера на страх, на агресия. Това ще намери отражение и върху предстоящите утре избори в Русия. Не е необходимо човек да е пророк, за да предскаже, че от новия терористичен акт ще се възползват най-вече радикалните сили. Тук влиза полит-клоунът Жириновски, чиято партия със сигурност ще преодолее петпроцентовата бариера. Тук влиза и партията Родина на Глазиев и Рогозин, която също ще влезе в новата Дума. Същото не може да се каже за демократично ориентираните партии, които настояват за преговори в Чечения и за нещо като правова държава в Русия. Тук влиза "вечният опозиционер" Явлински и неговата партия Яблоко.