Русия в Близкия Изток

Президентът Путин и неговите министри си поставят големи цели: те искат да откажат иранските молли от атомната бомба и да впрегнат палестинската организация Хамас в политическия диалог. Техеран обаче се отметна отново от преговорите в Москва, което не повишава разбира се реномето на руснаците на международната сцена. И все пак в момента има различни фактори, които благоприятстват външнополитическите амбиции на руското ръководство. От една страна това са традиционно добрите връзки с арабския свят, както и търговските контакти най-вече с Иран. На второ място това са затрудненията на “другата страна”: иракската война и последствията, опитите на САЩ за износ на демокрация в региона. Така че Русия може наистина да бъде един пълноценен посредник, ако съумее да интегрира усилията си в съществуващите международни канали.

Поканата на Путин за разговори с Хамас показва обаче, че Кремъл продължава да следва върховните си интереси. Русия иска да придобие по-голяма тежест в световните дела, нещо повече: да се превърне в глобална противотежест на САЩ – колкото и абсурдно да е това в момента. Освен това руснаците имат съвсем конкретни търговски интереси. Иран, както и други страни в региона, са клиенти на руската оръжейна индустрия. Съществува переспективно сътрудничество и в мирното използване на атомната енергия. Хиляди руски специалисти и техници участват в изграждането на иранската АЕЦ в Бушехр. Руснаците следват двойна стратегия: икономическо сътрудничество и политическо сдържане. Защото въпреки бизнеса, Москва естествено не би желала да види една нова ядрена сила на южната си граница.

По традиция Русия обича да установява връзки с държави и организации, с които другите са се изпокарали. Така например руснаците не смятат Хамас за терористична групировка. Те постоянно изтъкват, че изборната победа на Хамас е резултат от демократични избори. Путин залага на диалога, дистанцирайки се от исканията на западните страни, които поставят като предварително условие отказа на Хамас от насилие и признаването на правото на съществуване на Израел.

Естествено новите политически амбиции на Путин предизвикват оправдана критика. За разлика от Хамас, Кремъл не ще и да помисли за преговори с чеченските сепаратисти и техните ислямистки привърженици. Напротив: европейските страни, които канят чеченски правозащитници, биват критикувани от Москва. Руските ръководители са онези, които определят кой е терорист и кой не.

Така или иначе днес всички пътища водят към суперсилата Америка. Русия ще трябва да се включи в различните международни структури. Нейното влияние е по-малко, отколкото си въобразяват геостратезите на Кремъл. Защото Русия не е СССР. За щастие.