Русия и Западът

Проблемът на Русия със Запада няма нищо общо с ракети , нито с паметници на незнайни войни , нито с иранската атомна програма , нито пък с вноса на месо от Полша. Всички дрязги са само претекст за да се прикрие истинската тема.Русия и нейният президент Владимир Путин се стремят към ново признание и нова мощ. Те правят това като сеят страх със свръхреакции и като загърбват правила на играта.

Три фактора стимулираха самочувствието на Владимир Путин . Единият фактор беше Джордж Уокър Буш , който през юни 2001 година прозря “що за човек е” руския държавен глава наричайки го праволинейна и заслужаваща доверие личност. Безусловната демонстрация на симпатии , изразена от американския президент не може толкова лесно да бъде коригирана .Оттогава Путин може да действа без политическия коректив от страна на САЩ.

Другият фактор , който стимулира самочувствието на Путин бяха предишният германски канцлер Герхард Шрьодер и френският президент Жак Ширак , които преди иракската война разкриха податливостта на Европа. Германия като ключова европейска нация , исторически все още привличана от руската душа, разви неволно в Европа една разделителна сила.Отскубналите се от съветската прегръдка нови демокрации схванаха познатият им ефект на менгемето и толкова по-стремглаво се хвърлиха в прегръдката на Америка.

И третият фактор за самочувствието на руския президент бе проклятието на петрола и природния газ. Зависимостите са ясни и едностранни .Новата външнополитическа стратегия на Москва се базира на този елемент на влияние. Външната и финансовата сила укрепиха руския национализъм и окуражиха авторитарния държавен кормчия да ограничи свободата в собствената страна. В крайна сметка в Русия е в ход предизборна борба.Става дума за приемника на Путин и неговите завети. На този фон президентът иска да изнася лекции по патриотизъм.

Всичко това се наслоява в конфликта около заплануваната американска система за противоракетна отбрана в Европа , при която далеч вече не се касае за някаква иранска заплаха.Ако ставаше дума за действителни ядрени амбиции на Техеран и за способността може би след няколко години Иран да се сдобие в ракети с далечен обсег, тогава нещата щяха да се разрешат твърде бързо. Няколко ракети –прехващачи с абсолютно подлежащ на проверка дефанзивен характер може би биха могли да допринесат за известна защита и несъмнено биха имали сплашващо въздействие.Би могло да се дискутира само по това как може да се оправдае разделението на сигурността в НАТО , чийто членове от Югоизточна Европа не са защитени и дали проектът ползва или вреди на преговорите в Техеран.Това са всъщност дреболии.Русия обаче реши умишлено да интерпретира фалшиво американския проект за противоракетна отбрана в Европа. При посещението си в Москва американският министър на отбраната Робърт Гейтс даде ясно да се разбере че САЩ биха били съгласни на големи отстъпки и необичайна прозрачност / инспекции и уточняване на горни граници/. Отговорът на Путин бе недвусмислен .Той не иска повече да спазва договора за ограничаване на конвенционалните въоръжения в Европа. На пръв поглед тази ескалация не оставя никаква друга възможност освен СЩ да разположат ракетите.От години Русия нагло използва слабостта на своите съседи-справка Украйна и Грузия , като почти напълно липсва конструктивен принос за гъвкави взаимоотношения. Ако сега САЩ и НАТО отстъпят , те биха капитулирали пред същия натиск като освен това биха рискували евентуално ново разцепление на западните Алианси.При повторно взиране обаче евентуална конфронтация би навредила на цялостния стратегически баланс , тъй като Западът се нуждае от сътрудничеството на Русия в скоро време във връзка с независимостта на Косово. Ако Русия се обяви срещу плана на ООН за отделяне на провинцията от Сърбия тогава замесените в конфликта страни ще развихрят на Балканите своя си дуел .САЩ и Европа се нуждаят от Русия също и за неутрализирането на иранската заплаха , за която всъщност става дума. Каква полза би имало от една противоракетна система ако занапред Съветът за сигурност бъде парализиран от ветото на Русия?Ако се претеглят на везните всички анализи за полза и вреда излиза , че в настоящия момент противоракетната система е нецелесъобразна.Поради това решението трябва да бъде отложено докато Косово по мирен път се сдобие с независимост , а също и докато в САЩ не дойде нов президент.Във всеки случай обаче поведението на Русия не облекчава непременно усилията за евентуален мораториум и откровено казано такъв мораториум е направо невероятен. Внезапно Путин разгърна раздел , който изглеждаше затворен с края на студената война.Сега отново надигат глас онези , които никога не са били от полза със своите брътвежи-подстрекателите , националистите , реваншистите преброителите на ракети и теоретици на системи , което означава назад към злия дух н 20-ото столетие.