Русия: Стабилност и растящи социално напрежения

Стабилност – това е фетишът, по който се ориентира Владимир Путин. Спокойствие, ред и верноподаничество предписва президентът на своите избиратели, които охотно и с голямо мнозинство го следват. Защото, питат се руснаците, нима има нещо лошо в това след годините на хаос, на така наречените либерални и демократични експерименти, на стопански и финансови кризи, най-сетне всеки да получи по малко благоденствие и може би илюзорно и крехко, но все пак осезаемо чувство за предвидимост и увереност в утрешния ден? Съдбата беше твърда жестока, дори брутална с повечето руснаци, които през последните 15 години намалиха наполовина жизнения си стандарт.

Руснаците, които разсъждават по този начин, живеят обикновено в големите градове с невероятен строителен бум в момента – Москва, Санкт Петербург, Екатеринбург. Няколко провинциални столици в руския юг също напоследък демонстрират видим стопански напредък. Ала само на десетина километра от чертите на градовете човек започва да се чувства като пренесен с машина на времето в миналото. Но и хората в тази част от Русия също са преситени от експерименти и се надяват следващите години да преминат също така спокойно, както времето от началото на първия мандат на Путин. Само едно малцинство се оплаква от скандалната липса на демокрация. Принципът на надеждата продължава да съпътства новоизбрания стопанин на Кремъл и през втория му мандат. Владимир Путин енергично осъществява в практиката своите схващания за стабилност, които увеличават личната му власт до невъобразими предели и често биват наричани ”путинизъм” или ”неоавторитаризъм”. Бунтуващите се едри индустриалци, като например петролният концерн Юкос, бързо попадат под ударите и често са заплашени от пълно унищожение. Под натиска на кремълските интриганти Думата практически се превърна в еднопартиен парламент, а правителството - в някакъв технически кабинет под надзора на Путиновата администрация. Така в Русия напълно изчезна предвиденото в Конституцията разделение на властите, защото правосъдието също няма независимост и се е превърнало в придатък към властта на всички равнища. Медийната свобода в страната е на отчайващо ниското равнище от края на 80-те години. Затова пък значително повече власт натрупа руската бюрокрация, която зад дебелите стени на кабинетите си често нарича народа ”зарзават”. Началниците из тези кабинети изобщо не се тревожат от плановете за съкращаване на бюрокрацията. На мястото на една отсечена глава веднага израстват две нови. Тъкмо това е тайната на путинизма: шефът на Кремъл иска да модернизира страната без да променя старите структури, които всъщонст винаги са пречели на модернизацията. Стабилността, която обещава Путин, е изградена върху един авторитарен стил, върху петродоларите в държавната хазна и върху летаргията на поданиците. Тази система обаче е заплашена от постепенно закостеняване, което ще я направи абсолютно резистентна срещу всякакъв опит за реформи. Защото въпреки високата цена на петрола, особено в последно време, адиминистрацията на Путин с нищо не показва, че може разумно и смислено да използва огромните приходи за провеждане на спешно необходимите промени. Факт е, че напоследък Русия редовно си изплаща дълговете, че хората на бюджетна заплата вътре в страната получават навреме възнагражденията си, че стопанският ръст е траен от пет години насам, а инфлацията се държи в обозризи граници. В същото време обаче страната е толкова зависима от износа на суровини, че е сравнима с Третия свят, а социалните напрежение непрекъснато нарастват. В момента дестте процента богати в Русия концентрират в ръцете си 35 процента от всички приходи, а най-долните 10 процента разполагат с едва 2,5 на сто от приходите. Все още 30 милиона руснаци живеят в бедност, чийто таван е определен на 61 евро месечно.