Руските депутати приеха оспорвания закон за дейността на неправителствените организации

�, териториалното и националното единство, културното наследство и националните интереси на Русия”.

Руският президент Владимир Путин бърза. Той бърза да свърши работата, която очаква Русия в навечерието на няколко важни промени. След броени дни – в началото на 2006-та – страната поема ръководството в групата на Голямата осморка – осемте водещи индустрални нации, през 2007-ма в Русия ще се проведат парламентарни избори, а година по-късно и президентски. За да не бъде изненадан неприятно, а и за да не направи лошо впечатление на Запад, Путин внесе за гласуване в руския парламент нов вариант на остро критикувания законопроект за дейността на неправителствените организации, който трябва да влезе в сила още на 1-ви януари 2006-та година. След бурни протести на местни и чуждестранни неправителствени организации и институции, разкритикували текста на законопроекта, Путин разпореди смекчаването му. Преди гласуването му на второ четене в текста на законопроекта бяха внесени 74 изменения. Въпреки това ограниченията над руските неправителствени организации са все още прекалено строги, смята Юри Джибладзе от центъра за насърчаване на демокрацията и човешките права.

“Първоначалната концепция на законопроекта не бе променена. Според закона държавата има пълното право да се намесва в работата на неправителствените организации, следейки регистрацията, финансирането и дейността им.”

На протестите от страна на западни институции като Конгреса на САЩ и Европейския парламент руският държавен глава отговаря с в последно време често използвания аргумент: терористична заплаха. Ето думите на Владимир Плигин, председател на законодателната комисия в долната камара на руския парламент.

“Става дума за изцяло европейски документ, отговарящ на демократичните стандарти. Законът дава на изпълнителната власт възможността да изпълнява една от най-важните си задачи, а именно разкриване на каналите за финансиране на терористични и екстремистки организации.”

Правозащитникът Юри Джибладзе не се доверява на тази аргументация.

“Дефинираната от президента цел, а именно разкриването на неправителствени организации, които използват дейността си като прикритие за терористични изяви, би могла да се преследва много по-ефективно чрез намеса на тайните служби например. Да не говорим, че са изключително редки случаите, в които терористи регистрират организациите си или откриват официални банкови сметки.”