1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ръководителят на Комисията на Африканския съюз се оттегля от поста си

31 януари 2008

Ръководителят на Kомисията на Африканския съюз Алфа Омар Конаре се оттегля от поста си. Какви са заслугите на африканския политик? Кратък обзор от Лудгер Шадомски

https://p.dw.com/p/D0Ew
Алфа Омар КонареСнимка: picture-alliance/ dpa

Роденият в Мали Алфа Омар Конаре завършва история и география в столицат Бамако, след което работи като гимназиален учител. Още отрано той се ангажира политически теми. През 1969 година организира студентска стачка в знак на протест срещу военния преврат на Муса Траоре.

Първите си стъпки в политиката Конаре прави като министър на младежта, спорта и културата

като през 1980 година напуска този пост поради конфликт с Траоре относно образователната политика. През 1983 година по обвинение в "подривна дейност" бива лишен от правото да изнася лекции като професор. От тогава започва и кариерата на Конаре като опозиционен политик, която през 1992 година достига своята връхна точка с избора му за президент на Мали.

Въпреки протести на правозащитни организации, управлението на Конаре и оспорваното му преизбиране през 1997 година минава за

Konaré - Barroso
Конаре в БрюкселСнимка: AP

Фаза на демократизиране и модернизация

През 2002, противно на всички слухове, той, съобразно конституцията, се отказва от евентуална трета кандидатура за президент, което е рядкост за Африка и което обяснява една година по-късно и неговия избор за новоучредения пост ръководител на Комисията на Африканския съюз. Докато както страните -донори така и страните, членуващи в организацията единодушно хвалят дипломатическото умение на "професора", Конаре се вижда обект на критики от страна на държави като Зимбабве и Етиопия за често пасивната политика на комисията. Конаре печели престиж като посредник в конфликта около суданското председателство на Европейския съюз през 2006 и 2007 година. Той привлича

Международно внимание

когато на срещата на върха в Лисабон миналия декември се обърна към европейците с предупржедението, че Африка не е територия, която трябва да се завладява наново. Това бе остра критика на иначе въдържания малиец срещу, от африканска гледна точка, несправедливите нови стопански споразумения.